И се възправи сянка [bg]

За момент яростната атака отслабна. Отвън крещяха гласове.

Че се промъкна до една от дупките в стената и надникна навън. Към бараката се приближаваха около дузина фигури. Бяха облечени в тежки огнеупорни костюми. Главите им бяха покрити изцяло, а очите им бяха защитени със стъкла. Те се навеждаха тромаво да презаредят тежките си оръжия, които, ако се съдеше по размерите им, можеха да бъдат само ръчни оръдия.

Че избърса потта от лицето си. Подуши изпълнения с пара въздух, който вонеше на сяра и на нещо друго, нещо познато. Той хвърли поглед зад себе си. В мрака различи в задната част на бараката кош за пране. Огледа пода между себе си и коша.

Които и да бяха онези отвън, те започнаха да стрелят отново. Кърл закрещя, а Че се плъзна към дръжката на пода и отвори един капак, под който се разкри квадратен отвор в езерната трева отдолу. В него имаше наклонена дъска с ребра за търкане на дрехи. Младият мъж усети пронизваща болка в ухото и гърба. Момичето запищя по-силно.

— Кърл! — извика той.

— Какво?

— Ранена ли си?

— Какво?

— Махаме се!

Тя погледна надолу към черната, пълна с мехури, вода на езерото и сетне впери в него широко отворени очи.

— Да не си луд?

Че вече се мъчеше да свали раницата си. Той се плъзна във водата, която беше топла като във вана.

— Просто се дръж за мен и ритай с крака колкото се може по-силно. Мисля, че на юг от нас има канал. Не може да е далеч.

Той видя, че тя е ужасена. Внезапно му дойде наум, че и той би трябвало да е ужасен.

Кърл скочи във водата и след това изплува на повърхността, плюейки.

— На юг ли? — извика тя. — Как можеш да разбереш накъде е юг?

— Мога да предположа — отвърна той. — Готова ли си? Сега си поеми дълбоко дъх. Готови!