![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Това прекрасно настроение на отряда разтревожи Томас като скрита заплаха. Разбираше, че отчасти се дължи на отдиха и възвърнатата смелост. Не се съмняваше обаче, че е породено и от срещата му с ранихините. Досущ като рамените, Ратниците не бяха останали равнодушни и намираха опора за желанието си да виждат в него нов Берек. Носителят на бялото злато беше доказал значимостта си.
„Ранихините бяха изпаднали в ужас — изръмжа мислено, — виждайки как се е вкопчил Гад в мен.“ Не се опита да им противоречи гласно. Нали си обеща да бъде сговорчив в замяна на оцеляването си. Колкото и пасивно двуличие да проявяваше, като позволява на спътниците си да го смятат за какъвто поискат, той замълча.
Конниците още се смееха и подхвърляха шеги, когато Лид застана пред тях с още неколцина от Покорните на гривата и мнозина Въжари. Тя почака да се обърнат към нея и започна:
— Владетелите помолиха за помощта на рамените в борбата срещу Острозъбия. Рамените служат на ранихините. Ние не напускаме равнините Ра. Това е животът ни и той е добър — не искаме нищо друго до края, когато цялата Земя ще е като Анделейн, а човеци и ранихини ще живеят заедно в мир, без вълци и глад. Но ние сме длъжни да подкрепим противниците на Острозъбия както можем. И ще го направим. Аз тръгвам с вас. И моите Въжари ще дойдат, ако такова е решението им. Ще се грижим за вашите коне по пътя. А когато ги оставите, за да търсите Острозъбия в подземните му леговища, ние ще ги пазим. Владетели, приемете тази служба като чест между приятели и вярност между съюзници.
Въжарите Хърн, Тю, Грейс и Ръста веднага пристъпиха напред и потвърдиха, че ще отидат навсякъде, където ги поведе Лид, Покорната на гривата.
Протал й се поклони според обичая на рамените.
— Предлагаш ни голяма помощ. Знаем, че в сърцата си винаги сте с ранихините. И като приятели бихме отказали такава чест, ако не се нуждаехме толкова много от вас като съюзници. Прокобата, надвиснала над нашето време, ни принуждава да не отказваме ничия помощ и подкрепа. Добре сте дошли сред нас. Вашите умения на ловци ще ни послужат срещу опасностите по пътя. Надяваме се да отвърнем с чест… ако оцелеем в този поход.
— Убийте Острозъбия — отвърна Лид. — Тази чест ни стига до края на дните ни.
И тя се поклони. Всички рамени сториха същото.
Върховният владетел се обърна да каже няколко думи на спътниците си и участниците в похода бяха готови да потеглят. Воден от Лид и нейните Въжари, отрядът потегли в бодър тръс от Човешкия дом, като че беше открил нов извор на смелост в селището на рамените.
21.
Коварното ждрело
Поеха на север през равнината уверени и бодри. Нищо не ги застраши, нямаше и признаци за близка опасност. Ранихините прекосяваха тревистите простори като живи гербове, като въплътена дързост. Носен от пяната разказваше весели истории, за да покаже на всички, че е преодолял терзанията си. Куаан и Ратниците му отвръщаха с шеги. Рамените смайваха отряда с майсторството си в лова. Яздиха до късно първата нощ, без да се плашат от потискащо алената луна. А на втората вечер стигнаха до южния бряг на Далечния брод.
Рано сутринта на следващия ден тръгнаха на североизток между Далечната река и Моринмос. Още не бе изминал следобедът и се добраха до източния край на гората. Оттук избраният път ги отдалечаваше и от Моринмос, и от равнините Ра. Тази вечер разположиха бивака си на границата на гола противна низина, където никой не живееше, а малцина навлизаха по свое желание. Всичко на север беше насечено, изровено и притъмняло като древно бойно поле, съсипано от проливането на твърде много кръв. Из тази пустош беше рядкост да зърнат жилави треволяци, чворести дървета и само тук-там алианта. Сега отрядът се намираше точно на юг от Гръмовръх.
Завиха на север през тези местности и Морам описа сбито на Томас миналото им. Низините се простирали на изток до Земелома и от тях започвали нападенията си пълчищата на Господаря Гад в древните войни. Имало десетки проходи, по които можели да се изкачат, за да пренесат битките в Горната земя. Епоха подир епоха защитниците на Земята се опитвали да възпрат Господаря Гад при Земелома, но не успявали, защото не можели да препречат всички пътища нагоре от Омърсените поля и Сарангрейвската равнина. Пълчищата напредвали покрай Митил и нанасяли ударите си дълбоко в Средните равнини. В последната война, преди Кевин Опустошителя да прибегне от отчаяние до Ритуала на Оскверняването, Господаря Гад прегазил всичко в Средните равнини и настъпил на север, като принудил Владетелите да го срещнат в решителна битка при Кураш Пленетор, сега познат като Тротгард.