Каменният кръг [bg]

Бях добила само смътна представа от разположението на къщата предната нощ, но шумът се процеждаше през прозорците и показваше коя страна на къщата е обърната към главната улица. Предположих, че уличката, за която говореше Джейми, е от другата страна, но не бях сигурна. Къщите в Единбург често имаха странни малки крила и извити стени, за да се използва максимално пространството.

Спрях на голямата площадка в подножието на стълбите и се заслушах за шум от търкаляни бъчви. Докато стоях там, усетих внезапно течение с босите си крака, обърнах се и видях един мъж да стои на прага на кухнята.

Изглеждаше не по-малко изненадан от мен, но след като примигна, се усмихна, приближи се и ме хвана за лакътя.

— Добро утро, скъпа моя. Не очаквах да видя някоя от дамите толкова рано сутринта.

— Е, нали знаете какво казват за ранните птици — казах аз, като се опитах да измъкна лакътя си.

Той се засмя, показвайки доста изгнили зъби в тясната си челюст.

— Не, какво казват?

— Е, всъщност, като се замисля, го казват в Америка — отвърнах, внезапно осъзнала, че Бенджамин Франклин, макар че вече сигурно публикуваше, едва ли имаше много читатели в Единбург.

— Явно си шегаджийка, пиленце — каза той с лека усмивка. — Тя те изпрати да ме разсейваш, нали?

— Не. Кой?

— Мадам — каза той, като се озърна. — Къде е тя?

— Нямам представа. Пусни ме!

Той затегна хватката си така, че пръстите му болезнено се впиха в мускулите на ръката ми. Наведе се към мен и зашепна в ухото ми с гаден, вонящ на тютюн дъх.

— Има награда — прошепна поверително. — Процент от стойността на заловената контрабанда. Няма нужда никой да разбира, освен мен и теб. — Той прокара леко пръст по гърдата ми, от което зърното щръкна под тънкия памук. — Какво ще кажеш, пиленце?

Взирах се в него. „Акцизните са по петите ми“ — беше казал Джейми. Този явно беше един от тях; служител на Короната, който отговаря за предотвратяване на контрабандата и ареста на контрабандистите. Какво бе казал Джейми? „Позорен стълб, каторга, бичуване, затвор и заковаване на ушите“ и махна с ръка, сякаш тези наказания бяха нещо като глоба за паркиране.

— За какво говориш? — попитах аз, като се опитах да изглежда объркана. — И за последен път ти казвам, пусни ме!

— Едва ли беше сам. Колко ли бяха в къщата?

— Да, моля, пусни — каза един глас зад мен. Видях как очите на акцизния се отварят широко, когато погледна над рамото ми.

Господин Уилъби стоеше на второто стъпало с измачканата си синя копринена дреха и стискаше голям пищов в ръцете си. Сведе любезно глава пред акцизния.

— Не мръсна курва — обясни той, примигвайки като сова. — Почтена съпруга.

Акцизният, явно сепнат от неочакваната поява на китаеца, зяпна към мен, а после и към господин Уилъби.

— Съпруга? — рече той смаяно. — Казваш, че ти е съпруга?

Господин Уилъби явно долови само последната дума и закима с удоволствие.