Отровни думи [bg]

— Султанът викал някоя от жените си в спалнята за през нощта, а на сутринта я убивал — обясни главният инспектор. — Докато една нощ избрал Шехерезада. Тя знаела за навика му и разбрала, че е в беда, затова измислила план.

— Да убие султана ли? — предположи Габри.

— Не, нещо по-добро. Всяка вечер му разказвала приказка, но я оставяла недовършена. Ако владетелят искал да разбере края, трябвало да пощади живота ѝ.

— И Отшелника е правел нещо подобно, за да спаси своя живот? — попита Бовоар объркано.

— Предполагам, че да, в известен смисъл — отвърна началникът му. — И той като Планинския цар жадувал за компания, но познавал Оливие достатъчно добре. Знаел, че той ще се връща редовно в колибата само ако получава все по-щедри обещания…

— Не е честно. Изкарвате ме курва. Все едно съм ходел при него само за да му вземам вещите. Помагах му в градината и му носех хранителни продукти. Никак не е малко това, което е получил от мен.

— Така е. Но същото важи и за вас. — Гамаш сплете пръстите на едрите си ръце и впери поглед в Оливие. — Кой беше убитият?

— Накара ме да му обещая.

— Да, тайните са важни за вас. Разбирам. Били сте добри приятели с Отшелника. Но сега трябва да ни кажете всичко.

— Беше от Чехословакия — проговори Оливие след дълго мълчание. — Казваше се Якоб. Не разбрах фамилното му име. Пристигнал е тук малко след падането на Берлинската стена. Според мен ние нямаме представа какъв хаос е настъпил там. Спомням си, че си мислех колко вълнуващо трябва да е било за всички онези хора. Най-сетне свободни. Но той ми обрисува друга картина. Всички системи, всичко познато рухнало. Царяло пълно беззаконие. Нищо не работело. Телефоните, железниците. Самолетите падали от небето. Казваше, че било ужасно. Но това бил идеалният момент за бягство. За измъкване.

— Донесъл е със себе си всичко, което открихме в колибата?

Оливие кимна:

— С американски пари, или твърда валута, както се изразяваше той, човек можел да уреди всичко. Имал връзки с търговци на антики у нас, затова им продал някои от вещите си и използвал парите, за да подкупи разни чиновници в Чехословакия. Да изнесе собствеността си. Натоварил всичко на контейнеровоз, който пътувал до пристанището на Монреал. После прехвърлил багажа си в контейнер за съхранение и зачакал.

— Какво?

— Да си намери дом.

— Първо заминал за островите Кралица Шарлота, нали? — попита Гамаш. След кратка пауза Оливие кимна. — Но не е останал там — продължи детективът. — Искал е тишина и спокойствие, но тогава избухнали протестите и се стичали хора от всички краища на света. Затова заминал. Върнал се тук, по-близо до съкровищата си. Решил да си намери място за живеене в Квебек. В гората.

Оливие кимна отново.

— Защо в Трите бора? — попита Бовоар.

Русокосият мъж поклати глава:

— Не зная. Попитах го, но той не ми отговори.

— Какво се случило после? — продължи Гамаш.

— Както казах и преди, дошъл тук и започнал да строи колибата си. Когато била готова, изнесъл вещите си от контейнера за съхранение и ги докарал тук. Отнело му известно време, но не бързал.