Без светлина [bg]

— Боже мой, ужасно е да видиш това на практика — рече тя. — Предполагам, че досега за мене всичко това е било само канцеларска работа. Би трябвало да знам, че зад него лежи подобна каша. Беше глупаво от моя страна да не се сетя за това.

Той не можеше да определи своите чувства, но разбираше, че тя е видяла нещо, което самият той не бе забелязвал преди. Не защото го бе видяла хладнокръвно да лъже. Сигурно и тя знаеше, че има някаква по-важна цел зад неговата лъжа, може би дори спасяването на немалко човешки живота. По-скоро причината беше в лекотата, с която го направи. Тази мисъл беше ужасна и от нея болеше повече, отколкото трябваше да си признае — както често му се случваше напоследък, че всички обяснения за неговите лични действия приличаха все повече на недостойни оправдания.

Грейвър чувстваше как тя седи до него в очакване той да каже нещо, да обясни неща, които самият той не разбираше.

Неловкото мълчание беше прекъснато от телефонния звън. Той стана и отиде до телефона на бюрото си.

— Грейвър, имам едно предложение. — Беше Арнет. — Пола току-що дойде. Ще пуснем това нещо в компютрите и ще видим какво ще излезе, но каквото и да е то, не искам да губим повече време от необходимото, щом веднъж информацията започне да ни залива. Преди малко се уговорих с Мона, а и твоите хора се съгласиха, затова ще ги настаним тука да спят. Имам хора, които работят на смени, но твоите двама са заети денонощно и ще трябва да си починат, в противен случай ще припаднат в ръцете ми. И така, ще работим, докогато можем, ще поспим три или четири часа и после пак ще се заемем яката рано сутринта. Съгласен ли си?

— Както кажеш, Арнет. Благодаря ти. Ще ги прикрия в службата сутринта. Трябва непременно да отида там, може би рано, затова ме информирай веднага щом имате нещо. И кажи на Мона, че съм й задължен.

— Лека нощ, душко.

Грейвър затвори телефона и разтърка с пръсти слепоочията си. Замислено отпи от виното.

— Така — рече той. — Пола и Нюман остават у Арнет тази нощ и няма да ходят на работа утре сутринта. Бих искал да си тук, когато Джинет се събуди, защото ще ми бъде трудно. Трябва да поговоря с нея и да я накарам да разбере, че се налага да мълчим по този въпрос. Не знам нищо за семейството й. Ще трябва да разберем кои са най-близките й роднини и да доведем някой тук при нея, когато се потвърди, че лодката на Дийн е била в центъра на експлозията.

Той се върна до дивана и седна на края, обърнат към Лара.

— Ще гледам да прикрия Пола и Нюман — добави той, — но мисля, че е най-добре сутринта да се обадиш, че ще отсъстваш по болест.

Лара кимна. Грейвър пак се облегна назад. Мислите му изведнъж се насочиха към Ласт. За известно време Лара го бе накарала да забрави краткия, но предизвикателен диалог преди няколко минути. Дали наистина Ласт е попаднал на нещо важно? Ласт се канел да „сервира Фийбър на тепсия“? Как да му повярва?