Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
62.
В кабинета си Грейвър постоянно поглеждаше часовника, опитвайки се да сложи някакъв ред в този ден, започнал с такава неразбория. Беше особено тежко, защото Лара я нямаше. Първото нещо, което направи, беше да изтегли една от операторките, за да заеме мястото на Лара. Разбира се, тя бе почти безпомощна, но поне можеше да приема съобщения и да записва обажданията.
После той започна да се консултира с отговорниците на отделните секции, за да се увери, че вече действат. Детективите и аналитиците от „Организирана престъпност“ проверяваха чрез информатори кой може да има дори смътни сведения за употреба на експлозиви. Освен това те преглеждаха най-важните си разследвания, свързани с конкуриращи се престъпни кланове и организации, особено онези, в които участваха или се възглавяваха от канадци, азиатци и гърци, както и негърски и латиноамерикански гангстерски групи, станали напоследък междущатски проблем. Хората от научноизследователския отдел вече бяха пред компютрите, търсейки имена на личности и групи, известни с използването на експлозиви или имащи контакти с такива, както и свързаните с яхтклубове. Отделът за борба с тероризма пресяваше възможностите при екстремистки групи и от двете крила, при контактуващите с нелегални доставчици на оръжия и боеприпаси, сред активисти от движението против абортите, както и сред техните противници, расистки групировки и отделни лица от архивите по масовите безредици.
На Грейвър му бе изключително трудно да се съсредоточи. Знаеше, че от тази трескава дейност има много малка вероятност да тръгне някаква истинска следа. Изпитваше особени чувства, наблюдавайки кипящата работа наоколо, за която знаеше, че е абсолютно безполезна, разпределяйки сили и средства за проучвания, които нямаше да доведат до никакъв резултат.
След обсъждането и с последния си отговорник Грейвър използва външна линия и се обади на съответния по ранг колега във ФБР, чиято сграда беше от другата страна на реката, за да провери докъде са стигнали. За щастие към ФБР се бяха насочили повечето телефонни обаждания от други разузнавателни и правоприлагащи агенции, които автоматически подразбираха, че ФБР ще поеме главната тежест на разследването. Агентите на Бюрото бяха пръснати по цялото крайбрежие на залива и се мъчеха да измъкнат нещо от своите информатори в дисидентски и терористични групи, считани за най-вероятни консуматори на експлозиви. Засега не бяха попаднали на нищо и оценката на колегата му за ситуацията в яхтклуба Саут Шор беше почти като на Олмстед.
Уестрейт беше следващият. Грейвър му се обади и го осведоми за последните развития на събитията и за задвижените механизми. Каза на Уестрейт, че ще продължи да го държи в течение и че засега все още не знаят дали е било случайна злополука или бомба. Уестрейт, както винаги загрижен за професионалния си имидж, започваше да се дразни, че е на заден план в такава сензационна история. Всички знаеха, че Отделът по криминално разузнаване би трябвало да има някакво предположение за вероятните извършители и че рано или късно — и май доста скоро — медиите ще го атакуват с подобни въпроси. Информацията била предадена в сутрешните новини и по трите телевизионни канала, му каза Уестрейт, и се правели какви ли не догадки.
Що се отнасяше до Грейвър, той беше по-загрижен кога ще успеят да открият човешки останки на местопроизшествието. Ако Бъртъл бъде идентифициран, това би означавало край. Информацията, че Джинет Бъртъл има лодка там, щеше да бъде задържана за известно време. Все пак Грейвър имаше предимството на началник на Олмстед и можеше да се възползва от това, за да забави нещата още малко. Така че, освен ако Олмстед не пренебрегнеше правилата на йерархията, специалната група на Грейвър беше в безопасност още известно време.
В девет и трийсет Грейвър се зае с личното досие на Бъртъл и откри сведенията за Джинет. Тя беше от Сиатъл и беше посочила сестра си като лицето, към което да се обърнат в случай на нужда. Той се свърза със сестра й по телефона, обясни кой е и каза, че с Дийн се е случила злополука и има голяма вероятност да е убит. Предупреди я, че Джинет още не знае и дори не предполага, че той се обажда, но според него тя може да се нуждае от някого през следващите двайсет и четири часа. Тя го увери, че ще дойде с първия възможен полет.
Едва успял да свърши всичко това, Грейвър се канеше да излезе за срещата си с Ласт, когато радиотелефонът му звънна.