Без светлина [bg]

Хвърли вестника на кухненската маса и се зае със закуската. Приготви две препечени филии, от хладилника извади конфитюр от ягоди и седна на масата с нова чаша кафе да прочете репортажа. Нямаше нищо особено, интервюта с хора от хотела и пристанището, с двама души, чиито лодки са били разрушени, с шефа на пожарната, който не искаше да изказва предположения дали е било бомба или изтичане на газ, с няколко души, гости на хотела, видели сцената отгоре. И много снимки. Имаше заграден в каре материал с най-общи сведения за развитието на яхтклуба, за хората, които обслужва — хора от НАСА и богати хора, притежаващи летни вили в района. Пишеха и за приблизителната оценка на загубите.

Телефонът от другата страна на кухненския плот звънна и той стана да го вдигне.

— Обажда се Олмстед, капитане. Имам интересна информация за тебе. — Той замълча.

— Добре, говори.

— Първо, най-после загасиха пожара преди около час. Така успяхме повече да се приближим и да определим разположенията на лодките. Около епицентъра, или съвсем близо до него, има стоянка за лодка, наета, от някой си Макс Тиборман. В наемателния договор той е посочил за адрес Лейк Чарлс, Луизиана. Но в телефонната компания на Лейк Чарлс няма регистрация на Тиборман. Накарахме полицията там да провери адреса от договора. Излиза, че това е фирма за даване на лодки под наем. Там проверяват регистрационния номер на лодката. Оказва се, че е на името на мисис Джинет Съмър.

Олмстед направи пауза. Грейвър нищо не каза. Олмстед продължи:

— При регистрация на лодка трябва да дадеш домашния си адрес, но на този формуляр има само номер на пощенска кутия. Не знам как е станало. — Пак пауза. — Обаче, капитане, не съм сигурен, това може да е съвсем случаен късмет, но случайно знам, че жената на Бъртъл се казва Джинет и че моминското й име е Съмър. Знам го, защото имах добър приятел със същата фамилия и стана дума за това на едно коледно тържество в участъка и се разприказвахме…

Той млъкна, изрекъл каквото имаше да казва.

— По дяволите — каза Грейвър. — Кой е номерът на стоянката?

— Четирийсет и девет.

— Ама че работа. Някой друг знае ли? — Грейвър имаше предвид някой от полицията, някой от ФБР. Олмстед го разбра.

— Ами не. Стори ми се, че това е малко странно и просто премълчах, когато пристигна факсът с регистрацията. Не знам… помислих си, че твоите хора може да са действали наоколо, някакво тайно разследване или нещо подобно. Реших първо да ти се обадя.

Грейвър трескаво обмисляше. Не можеше да остави участието на Бъртъл да изплува толкова скоро. Сега трябваше да задържи нещата.

— Бен, наистина имаме там една операция — каза Грейвър. — Тя е много деликатна. Ужасно съвпадение. Нека да се свържа с хората, които са ангажирани. Трябва да се разберем как да се справим с тоя проблем, кого да споменем, на какво ниво. Дийн е в отпуск, затова може би не ще успея бързо да го открия, но сега веднага ще се заема с това. Постъпил си правилно, Бен. Едно такова оголване би ни коствало цялата операция, много време, работа и пари. Подготвяме я отдавна. Засега изчакай, аз ще те държа в течение.