Без светлина [bg]

Лара си пиеше кафето, а Грейвър я чакаше да каже нещо.

— Само тук ли искаш да стоим?

— Защо, какво имаш предвид?

— Просто практически въпрос. Тя няма никакви дрехи. Ще й потрябват.

— Боже мой. — Първата му мисъл беше за тяхната безопасност. Дали Калатис би сметнал, че Джинет Бъртъл е опасна? Ала Грейвър не бе имал подобни страхове за жената на Безъм или за Пеги Тислър. Не биваше да изпада в паника. — Добре. Но не се бавете там, Лара. Ще бъда по-спокоен, ако тя е тук.

Телефонът отново звънна и Грейвър вдигна слушалката. Беше Нюман, от компютърната стая от Арнет.

— Реших да ти се обадя, преди да отидеш на работа, и да кажа последните новини — рече той. — Получаваме невероятно количество неща от микрофиша на Шек. Ще бъде доста интересно да решим как биха могли да се използват. Шек е скицирал тази операция от най-дребните пионки до върха. Много подробно. Можем да се възползваме от някои хора. Шек е проникнал в толкова много компании и институции, та ми се струва, че трябва да има някакъв начин да използваме неговата система. Ще говорим за това. Във всеки случай, имаме достатъчно улики срещу Фийбър, за да го приберем.

— Има ли нещо за някой от нашите хора?

— Да. Изглежда са започнали с Безъм, преди две години. Продавал е следствена информация на Фийбър. Фийбър искал още. Безъм не можел да се справя сам и въвлякъл Тислър. Парите са били доста добри. Безъм си изкарал двеста хиляди долара през първата година Тислър над сто. Точно сега чета каква информация е искал Фийбър от Криминалния отдел. До момента името на Дийн не се появило.

— А архивиращите ленти на Дийн?

— Пола работи по това сега. Дийн с използвал някакъв шифър, за да ги защити, дори на последното копие, но беше нещо съвсем елементарно и хората на Арнет го разшифроваха рано тази сутрин. Затова Пола се занимава с това едва от един час.

— Ами Калатис?

— Засега нищо няма за него.

Поговориха още няколко минути и Грейвър затвори телефона. В това време Лара си бе препекла филия хляб и я ядеше, седнала край масата с чаша кафе, слушайки репликите на Грейвър.

— Имат известен напредък — каза той. — Не знам… ще се оправите ли тук?

— Не се безпокой за нас — отвърна тя. — Няма дори да отворя дума за дрехите, ако тя не спомене това. Просто исках да знам какво да правя. Ще се справим.

Грейвър пое последна глътка кафе и двамата се спогледаха. Нежна усмивка се появи по лицето на Лара, признавайки какво е означавала за нея тази нощ, за взаимната им интимност, така дълго сдържана досега. В този миг Грейвър осъзна това, което Лара бе знаела през цялото време — че в известен смисъл тя го разбираше много по-добре, отколкото той разбираше самия себе си.