Без светлина [bg]

— Добре — рече Грейвър. — Продължавай.

Тя отпи още една глътка вода.

— Каза ми, че след малко трябвало да излезе за друга среща. Подчерта, че сега бил съвсем сигурен, че ти не си замесен в тази работа и ако нещо случайно се случело с него, аз трябвало да ти дам архивиращата лента.

Джинет млъкна и пак пи вода, за да се пребори с надигащото се ридание. Беше мъчително за Грейвър да гледа как тя страда и въпреки това да я остави да говори, докато не му каже всичко. Почувства се жесток и дори двуличен.

— Просто не вярвах, че той го е казал. Направо полудях. Той ми обеща… обеща ми, че няма за какво да се безпокоя. Увери ме, единствената причина да каже това била… че все едно да има застраховка живот. Никой не очаква да бъде убит в автомобилна катастрофа, но въпреки това човек взема подобни мерки. Изобщо не приех този довод — промълви тя и поклати глава. — Продължихме още доста да говорим. Но в края на краищата, той трябваше да тръгва. Каза, че няма да закъснее. Това беше в около десет и трийсет.

Тя започна да диша тежко, борейки се със сълзите.

— А после, когато гледах телевизия… и съобщиха…

— Джинет — Грейвър искаше да я спре, преди пак да започне да плаче. — Джинет, у тебе ли е лентата?

Но тя вече ридаеше. Въпреки това успя да посочи чантата си, която лежеше под ниската масичка пред тях. Грейвър се наведе и я вдигна. Пъхна ръка вътре и пипнешком намери лентата.

— Тази ли е, Джини?

Тя кимна през сълзи.

Грейвър я потупа по крака, стана и отиде до телефона на бюрото си. Набра номера на Арнет. Когато тя се обади, той набързо й обясни какво притежава. Тя не можеше да повярва.

— Лентата у тебе ли е? — попита тя.

— В ръцете ми е.

— Можеш ли да я донесеш тук сега?

— Не мога да дойда. Има записани на телефонния секретар много съобщения, които не могат да чакат повече. Ако е удобно, ще ти пратя Пола.

— Прати я веднага.

— А микрофишът?

— Готови са първите няколко страници. Засега има подробни сведения как е организирана системата на Фийбър. Това е нещо голямо, душко. Те купуват такава информация, каквато не можеш да си представиш. Имаме имена, дати, места, кодове. Това е дело на Калатис. Всичко е страшно организирано в отделни ядра. Клетъчна структура. Навсякъде предпазни мерки. Изглежда компютрите на този Колин Фийбър са пълни с доста солидни материали. Има и информация от Криминалното разузнаване. Огромна операция.

— Изпращам Пола веднага — каза Грейвър.