Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Чувствайки се отвратително, задето трябваше да лъже Джинет, Грейвър седна на бюрото си, за да позвъни на Бен Олмстед. Опита няколко номера, пейджъра и радиотелефона му, докато накрая го откри в яхтклуба Саут Шор. Според Олмстед ударът от първоначалната експлозия разрушил почти дузина лодки и още толкова се били подпалили. За нещастие до мястото на взрива имало пункт за зареждане с гориво и две цистерни с бензин се възпламенили. Едната от цистерните била пълна, затова само се запалила. Но другата била почти празна и веднага избухнала, увеличавайки силата на първоначалния взрив.
— Могат ли да определят точката на удара, къде точно е бил? — попита Грейвър.
— Не, но сега от яхтклуба ще ни дадат списък с наемателите на местата за лодки и много скоро ще можем да уточним поне около десетина имена.
— А някакви телефонни обаждания? — Грейвър чуваше бъркотията наоколо, сирени, викове на мъже, тътена от водните помпи.
— О, да. Започнаха да се обаждат. Може би досега пет, но не от групите, които ни безпокоят.
— Всички ли са пристигнали там?
— Разбира се. Отрядът по бомбените атентати. Отрядът по палежите към Хюстънската противопожарна команда. И ако можеш да го повярваш. Отделът по наркотиците имал в момента наблюдение над обект от другата страна на яхтклуба. Когато тук гръмнало, те пощурели. Сега са дяволски объркани, защото предполагат, че техният осведоми тел ги е подвел. О, имаме и списък на хората, регистрирани в хотела тук. Сега го проверяваме. Освен това накарахме охраната на хотела да предаде всички филми от наблюдаващите камери във фоайето от последните двайсет и четири часа. — Той млъкна за малко. — Уестрейт обаждал ли се е?
— Да, трябва да се свържа с него — каза Грейвър, — но исках първо с теб да говоря. Значи дори не знаете дали експлозията е била от бомба, а? Дали е било нещо случайно? Изтичане на гориво, на бутан в някоя от кабините?
— Не знаем. А специалистите по бомбите не могат нищо определено да кажат, защото силата на експлозията е била замъглена от избухналата почти едновременно цистерна за бензин. Някои свидетели твърдят, че е имало две експлозии, други — че била една. И има страхотен пожар, затова няма да успеем да се доберем до източника поне още дванайсет или петнайсет часа.
— Добре, Бен. Благодаря ти много. Обаждай се.
— Дадено.
Грейвър веднага позвъни на Арнет и я предупреди, че детективите проверяват видеофилмите от хотела, както и регистрациите от последните двадесет и четири часа. Ако хората й смятат, че са били заснети, тя може би ще иска да предприеме нещо.
После се обади на Уестрейт.
— Къде беше, по дяволите? — изрева Уестрейт.
— Току-що разговарях с Олмстед — каза Грейвър, игнорирайки въпроса. — Там така са се закотвили, че повече не може и да бъде.
— Какво значи това?
— Просто не могат да направят нищо повече, докато пожарът не бъде загасен. Чак тогава ще влязат в района и ще го разследват.
— Според тях терористи ли са били? Някакви наркодалавери?
— Нямат никаква представа. — Грейвър му каза за операцията на наркоотдела от другата страна на яхтклуба.
— Може да са били техни хора — рече Уестрейт. — А тия кучи синове все не ни дават да припарим, нали. Трябва да изразходваме толкова ценно време и пари, за да дублираме това, което те знаят, а после ни разправят: „О, ама ние можехме да ви дадем тая информация“.
На Грейвър никак не му се слушаха подобни приказки, които бяха любимо занимание на Уестрейт.
— Трябва да излизам, Джек.
— Виж какво, осведомявай ме редовно. Но, по дяволите, късно е. Изчакай и ми се обади сутринта… освен ако се случи нещо драматично.
— Добре, Джек.
Грейвър затвори телефона и се отпусна тежко на стола. Беше останал съвсем без сили. Денят беше започнал в около седем часа, когато се отби при Арнет, преди още да отиде в службата и там видя снимките от наблюдението, направени от Бойд по време на срещата на Бъртъл с Непознатия при фонтана предишната нощ… значи преди малко повече от двайсет и четири часа. После в около два часа следобед беше отново при Арнет и прочете досието на Йозеф Равив, след като Арнет бе дочула името на Калатис при записа на срещата край фонтана. В четири часа се бе върнал в службата, а Пола бе изровила името на Колин Фийбър от съвета на „Гълфстрийм Банк“ и след един час Нюман пристигна с новината, че „Дейтапринт“ на Колин Фийбър е притежание на „Конкордия Интернешънъл Инвестмънтс“, филиал на „Страсър Индъстрис“. В около осем и трийсет вечерта Грейвър и Нюман бяха прибрали Валери Хийт, а в около дванайсет и трийсет Бъртъл беше пръснат на парчета в Саут Шор Харбър. А сега и последните събития от тези няколко часа.