Без светлина [bg]

— Един бог знае как това ще свърши — каза той и поклати глава. — Просто не виждам колко още можем да задържим тази взривоопасна ситуация.

— Смяташ ли, че е замесен някой от по-висок ранг?

— Няма никакъв начин да отгатна това. — Той отпи от виното. — Понякога си мисля, че трябва да има някой. А понякога си мисля, че цялата тая работа е някаква машинация, компютърна грешка, просто едно отклонение. А друг път съзнавам дяволски добре, че това не е вярно. Тези хора не загинаха заради компютърна грешка. Те загинаха, защото някой е задвижил един сложен процес, от който е следвало те да умрат.

— А къде сме ние в този „процес“? Колко още хора ще трябва да загинат?

— Дявол знае. Но мисля, че Арнет е права, когато каза, че ние виждаме единствено неговия край. Всичко, което се случва, става много бързо и дори ще имаме късмет, стига само да усетим полъха от цялата история. Ако това продължава все така да увеличава скоростта си, ще свърши внезапно, и то скоро. Твърде скоро.

— Какво означава това?

— Ако нещо незабавно не се открие, ще изпусна Калатис. Само бог знае колко близо — или колко далече — се намираме до него. Той предизвиква толкова неща да станат около нас. Ако не се добера до Фийбър… тогава всъщност нямам особена надежда да видя изобщо лицето на Калатис.

Те поседяха там още, довършвайки виното си, и обсъждаха невероятните събития, отнели живота на Рей Безъм, Артър Тислър и Дийн Бъртъл в продължение на четири дни. На Лара й бе трудно да възприеме това отвратително престъпление и макар Грейвър да се преструваше, че се отнася колкото се може по-философски и професионално, всъщност и той го намираше за чудовищно. Пола беше права, такова нещо може да ти се случи само веднъж.