Без светлина [bg]

Тя пак започна да плаче, закривайки лицето си с топката салфетки. Лара веднага стана и седна до нея на дивана от другата й страна, обгръщайки я с ръка. Взе мокрите салфетки, даде й сухи, прегърна я и й каза нещо.

Грейвър седеше безпомощно и образът на повръщащия Бъртъл не излизаше от съзнанието му. Пола седеше край бюрото на Грейвър с химикалка и бележник в ръка, гледайки го втренчено с изпито лице. Грейвър виждаше, че тя не е написала нито дума.

Минаха няколко минути, преди Джинет да успее да продължи и когато най-после успя, гласът й бе съвсем отслабнал. Този път Лара остана край нея.

— Отидохме при Пеги и останахме цялата нощ в неделя. Дадох й успокоително и накрая, в около три часа сутринта, тя заспа. Нито Дийн, нито аз не сме заспивали дори за миг. Когато близките на Пеги пристигнаха от Корпъс Кристи в около пет и половина сутринта, ние се прибрахме вкъщи. Изкъпахме се, стегнахме се и отидохме на работа. Но в понеделник вечерта беше непоносимо. Дийн изобщо не можа да заспи. Във вторник сутринта липсата на сън вече направо ме съсипваше и аз се обадих в службата, че съм болна. Дийн стана и отиде на работа, както обикновено. Спах целия ден и станах късно следобед. На кухненската маса Дийн беше оставил бележка, че е излязъл рано от работа, че, нали, ти си му разрешил да излезе в отпуск и че ще се прибере вкъщи отново по-късно.

— Когато се върна в около девет часа вечерта, той изглеждаше ужасно. Носеше магнитна лента, за която рече, че по-късно ще ми обясни. Вечеряхме и после в около десет и петнайсет каза, че трябва да отиде на една среща и ще се върне след няколко часа. Веднага щом той излезе, ти се обади. Толкова се радвах да те чуя… едва не ти казах, че сериозно се безпокоя за него, но се отказах. Просто си помислих, не, струпаха му се много неща, това голямо разследване, после самоубийството на Арт. Просто сега е ужасен период за него. Не исках да създавам паника. На Дийн не би му харесало, ако хукна да ти се вайкам колко той е напрегнат. Затова нищо не ти казах. Онази нощ той се прибра късно… боже мой, та това беше снощи… и веднага си легна с тежко главоболие.

— Тази сутрин отидох на работа и го оставих да спи. После ми каза, че е спал през целия ден. Когато се върнах следобед, си пийнахме малко и той започна да говори.

Джинет се спря и преглътна.

— Извинявайте — рече тя, — май ще трябва да пийна чаша вода.

Пола стана и донесе вода от кухнята. Джинет отпи няколко глътки и после продължи.