Гравитационна дъга [bg]

— И бензин, освен другите съставки, да.

— Е, става въпрос за тези други съставки. Не знаеш ли, че има война? Не можеш да пазиш такива неща само за теб.

— Но всичките ни фирмени отчети са там, в Лондон. Може би следващия път…

— Стига с тая бюрокрация. Трябват ми веднага, „капитане“! — Поведението му е на човек, който взема за даденост предоставената му неограничена Нужда от Знания и Баунс потвърждава това:

— Предполагам, че мога да изпратя заявка по телетайпа…

— Е, това вече е друго!

Телетайп? Да, точно на каквото се надява Слотроп, защото Хилари Баунс има свой, личен телетайп, апарат или терминал свързан с международна телетайпна мрежа на „Шел“, право в неговата хотелска стая, в дъното на гардероба, зад закачалките с шитите по поръчка в „Олкит“ униформи и колосани ризи. Слотроп хитро успява да влезе там с помощта на своята приятелка Мишел, по която бе забелязал, че Баунс се заглежда.

— Как си, малката? — Горе в таванската стая, с провесени да съхнат безброй дълги кафяви чорапи, където спят танцьорките. — Какво ще кажеш да те уредим за тая вечер с един голям петролен експерт? — Тук възниква лек езиков проблем, понеже тя смята, че посредством метални тръби ще бъде свързана с един шишкав мъж, от когото някак си капе суров нефт и не е сигурна дали ще й бъде приятен такъв вид секс, но двамата го преодоляват, и ето че Мишел гори от желание да омае този мъж с ласкателства и да го отдалечи от неговия телетайп достатъчно дълго, за да може Слотроп да се свърже с Лондон и да ги пита за Имиполекс. Всъщност от време на време тя е съзирала капитан Баунс сред нейните ежевечерни поклонници, и по-специално е отбелязала една висулка, която и Слотроп бе виждал: златен шестоъгълен бензенов пръстен498 с малтийски кръст в центъра — награда от „СИ Фарбен“ за Изключителен Принос към Научноизследователската Работа по Синтетичните Материали. Баунс го бе получил още в ’32 година. В действителност, когато възникна въпросът за Радиопредавателя за Ракетно Насочване, внушаваната от пръстена промишлена връзка вече дремеше на дъното на Слотроповото съзнание. Тази връзка отчасти даже бе вдъхновила настоящата телетайпна интрига. Кой би могъл да е по-добре запознат, ако не компания като „Шел“, без истинска националност, неутрална по време на война, без уточнен облик или приемственост: тя смуче от най-дълбоко залегналите световни геологически пластове, от които фактически извират всички видими прояви на корпоративната собственост?

Хубаво. А довечера има купон на Кап, chez499 Раул де ла Перлимпинпин, младият палав наследник на крупния лиможки производител на фойерверки Жорж „Барутчията“ де ла Перлимпинпин500, ако „купон“ е правилната дума за нещо продължаващо непрекъснато откакто този къс от Франция бе освободен. На Слотроп е разрешено — под обичайното наблюдение — да се отбива у Раул, когато му скимне. Там се сбира вятърничава и безделничеща тълпа, придошла от всички краища на Съюзническа Европа и свързвана от някаква мрежа на роднински отношения, разюзданост и спомени за други подобни купони, чиято заплетеност главата на Слотроп изобщо не е в състояние да побере. От време на време край него изплуват лица, отдавнашни американски физиономии, познати от Харвард или от ВКСЕК501, чиито имена е забравил — те са пришълци от един друг свят, вероятно случайни, а може би…