Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Той потрепери и се отдръпна от мен. Отпуснах ръката си.
— Аз също те обичам, хлапе. Каквото и да се е променило, любовта ми си остава същата. — Той докосна розовата буза на Ренесме. — Тя наистина много прилича на теб.
Задържах изражението си небрежно, въпреки че единственото, което си помислих бе «Прилича повече на Едуард». Поколебах се, а после допълних:
— Има твоите къдрици.
Чарли се сепна, а после изсумтя:
— Ха! Май е така. Хах. Дядо. — Той поклати несигурно глава. — Мога ли да я подържа?
Примигнах уплашена, но после се успокоих. След като разгледах и претеглих поведението на Ренесме за около половин секунда — тя изглеждаше напълно заспала — реших, че мога да поиграя на тото, след като нещата вървяха толкова добре днес…
— Ето — казах аз, придържайки я, докато я вземе. Той автоматично изви ръцете си непохватно като люлка и пое Ренесме в нея. Кожата му не беше толкова гореща, колкото нейната, но гърлото ми потрепери, чувствайки топлината, която струеше изпод тънката му кожа. На мястото, където кожата ми се отърка в неговата, видях подутина. Не бях сигурна дали това е заради новата температура на тялото ми, или на абсолютно психологическа основа.
Чарли изсумтя тихо като усети теглото й:
— Доста е… здравичка.
Замръзнах на мястото си. На мен ми изглеждаше лека като перце. Може би теглото й пак беше нараснало.
— Хубаво е да е здравичка — каза Чарли като видя изражението ми. После промърмори на себе си. — Ще се наложи да е силна, след като е заобиколена от цялата тази лудост. Той стегна хватката си нежно, докато я люлееше наляво-надясно. — Най-красивото бебе, което някога съм виждал, по-хубаво дори и от теб, хлапе. Съжалявам, но е истина.
— Знам, че е така.
— Красиво бебе — каза отново той, или по-скоро го изгука този път.
Можех да го видя на лицето му — бе оставила следите си и върху него. Чарли беше също толкова безпомощен срещу чара й, колкото всички нас. Само за две секунди тя бе станала владетелка на сърцето му.
— Може ли да дойда и утре?
— Да, татко. Разбира се. Ще съм тук.
— Дано да си — каза той сурово, но очите му бяха изпълнени с нежност и все още насочени към Ренесме. — Ще се видим утре, Неси.
— Не и ти!
— Какво?
— Името й е Ренесме. Като Рене и Есме, взети заедно. Без вариации — насилих се да се успокоя, но този път без да си поемам дълбоко дъх. — Искаш ли да чуеш второто й име?
— Добре.
— Карли. С буквата К. Като Чарли и Карлайл, взети заедно.
Оживеното изражение на Чарли ме свари неподготвено:
— Благодаря ти, Бела.
— Аз ти благодаря, татко. Толкова много неща се промениха за толкова кратко време. Главата ми не спира да се върти. Ако не беше ти, не знам как щях да се върна към… реалността. — Щях да кажа «да се върна към това, което представлявах», но реших, че ще му дойде прекалено много.
Стомахът на Чарли изръмжа.
— Отивай да се храниш, татко. Аз ще съм тук. — Спомних си какво е чувството, това неприятно потапяне във дебрите на фантазията — усещането, че всичко ще изчезне заедно с последните лъчи на залязващото слънце.
Чарли кимна и неохотно ми подаде Ренесме. Огледа се зад мен; очите му бяха малко диви за минута, докато се взираше в светлата стая.
Всички бяха още там, освен Джейкъб, който можех да чуя да напада хладилника в кухнята. Алис се беше излегнала на последното стъпало на стълбището, а главата на Джаспър лежеше в скута й; Карлайл бе забил нос в голяма книга в ръцете си; Есме си тананикаше, протягайки се над бележника си, докато Розали и Емет се суетяха около основата на величествена къща от карти за игра под стълбището; Едуард се беше преместил на пианото си и си свиреше много тихо. Нямаше никакви признаци, че денят наближава края си, че може би е време да се храним, или да преустановим действията си. Нещо неопределено бе променило атмосферата. Кълънови не се стараеха така, както обикновено — човешката им шарада някак си се беше изменила достатъчно, че Чарли да забележи разликата.
Той трепна, поклати глава и въздъхна:
— Ще се видим утре, Бела — той замръзна на мястото си и допълни. — Имам предвид… не че не изглеждаш добре. Ще свикна.
— Благодаря, татко.
Чарли кимна и се отправи замислено към колата си. Наблюдавах го, докато изчезваше по пътя; забелязах, че е изчезнал чак когато чух изсвистяването на гумите му по главния път. Всъщност беше минал цял един ден и то без да нараня Чарли. Съвсем сама. Не може да нямам някаква супер сила!
Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина. Нима наистина имах едновременно ново семейство и поне един представител на старото? А си мислех, че вчерашният ден бе съвършен.