Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Надявах се, че Чарли ще види отвъд промените в новото ми лице, за да прочете разкаянието там. Изпод косата ми, Ренесме подуши наоколо и също усети мирисът на Чарли. Задържах я по-близо.
Чарли видя разтревоженият ми поглед и го проследи.
— Оу — каза той и целият гняв се смъкна от лицето му, оставяйки зад себе си само шок. — Това е тя. Сирачето, което Джейкъб каза, че ще осиновявате.
— Племенницата ми — излъга с лекота Едуард.
Вероятно бе решил, че приликата между Ренесме и него е прекалено очевидна, за да бъде игнорирана. Щеше да е най-добре да твърдят от самото начало, че са роднини.
— Мислех си, че си изгубил семейството си — каза Чарли, като обвинението се завърна в гласът му.
— Изгубих родителите си. Големият ми брат е бил осиновен като мен. Никога не съм го виждал след това. Но съдилището се свърза с мен, когато той и съпругата му са починали при автомобилна катастрофа, оставяйки единственото им дете без друг близък роднина.
Едуард адски го биваше в това. Гласът му бе равен, със съвсем точното количество невинност. Нуждаех се от упражнения, за да го направя и аз.
Ренесме надникна изпод косата ми, подушвайки отново. Тя погледна срамежливо Чарли изпод дългите си мигли и отново се скри.
— Тя е… ами, тя е красавица.
— Да — съгласи се Едуард.
— Макар че това е доста голяма отговорност. Вие двамата тъкмо започнахте.
— Какво друго можехме да направим? — Едуард прокара леко пръстите си по бузата ми. Видях го да докосва устните й само за момент — като напомняне. — Би ли я отказал?
— Хмф. Ами. — Той поклати разсеяно глава. — Джейк каза, че я наричате Неси?
— Не е вярно — казах аз, гласът ми прекалено остър и пронизващ. — Името й е Ренесме.
Чарли се концентрира върху мен.
— Как се чувстваш относно това? Може би Карлайл или Есме биха могли…
— Тя е моя — прекъснах го аз. — Искам я.
Чарли се смръщи.
— Ще ме направиш дядо толкова млад?
Едуард се усмихна.
— Карлайл също е дядо.
Чарли хвърли невярващ поглед на Карлайл, който все още бе застанал до входната врата — изглеждаше като по-младият и по-красив брат на Зевс.
Чарли изсумтя и се засмя.
— Предполагам, че това ме кара да се чувствам по-добре. — Очите му се стрелнаха обратно към Ренесме. — Наистина е хубава като картинка. — Топлият му дъх се плъзна леко в разстоянието между нас.
Ренесме се наведе към мирисът, отърсвайки се от косата ми и гледайки го право в лицето за пръв път. Чарли ахна. Знаех какво вижда. Очите ми — неговите очи — копирани точно върху нейното перфектно лице.
Чарли започна да хипервентилира. Устните му затрепериха и можех да прочета цифрите, които изговаряше. Броеше назад, опитвайки се да вкара девет месеца в един. Опитвайки се да ги събере, но не успявайки да насили доказателството право пред него, за да свърже нещата в някакъв смисъл.
Джейкъб се изправи и се приближи, за да потупа Чарли по гърба. Той се наведе и прошепна нещо на ухото на Чарли — само баща ми не знаеше, че всички можем да го чуем.
— Само най-нужното, Чарли. Всичко е наред, обещавам ти.
Чарли преглътна и кимна. След което очите му блеснаха, като направи крачка към Едуард с здраво стиснати юмруци.
— Не искам да знам всичко, но ми писна с лъжите!
— Съжалявам — каза Едуард спокойно — но имаш нужда да знаеш публичната история отколкото истината. Ако ще бъдеш част от тази тайна, публичната история е тази, която важи. Това е с цел да защити Бела и Ренесме, както и всички останали. Можеш ли да се справиш с лъжите, заради тях?
Стаята бе изпълнена със статуи. Кръстосах глезените си. Чарли изпухтя веднъж, след което се обърна да ме погледне.
— Можеше поне да ме предупредиш, хлапе.
— Щеше ли да направи нещата по-лесни?
Той се смръщи, след което приклекна на пода пред мен. Можех да видя движението на кръвта в шията му изпод кожата. Можех да усетя топлите й вибрации.
Както можеше и Ренесме. Тя се усмихна и протегна една розова ръчичка към него. Дръпнах я назад. Тя доближи другата си ръка срещу шията ми, жажда, любопитство и лицето на Чарли в мислите й. Имаше неуловима нотка в посланието й, което ме караше да си мисля, че е разбрала думите на Едуард перфектно — тя оценяваше жаждата, но я пренебрегваше в същата тази мисъл.
— Уха — ахна Чарли и очите му се спряха на перфектните й зъби. — На колко е години?
— Ъм…
— На три месеца — каза Едуард, след което добави бавно — или по-точно тя е с размерите на тримесечно, малко или повече. Тя е по-млада от една страна, но и по-зряла от друга.