Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Едуард ме прегърна по-силно през раменете.
— Сигурен ли си? — попитах го аз.
— Обезателно. Ти можеш да направиш всичко. — Той се усмихна и ме целуна.
Не беше точно бърза целувка по устните и дивите ми вампирски реакции ме хванаха неподготвена отново. Устните на Едуард бяха като някакъв пристрастяващ химикал инжектиран право в нервната ми система. Веднага зажадувах за още. Отне ми цялата ми концентрация, за да си спомня за бебето в ръцете ми.
Джаспър усети промяната на настроението ми.
— Ъм, Едуард, вероятно не би трябвало да я разсейваш точно сега. Нуждае се от концентрация.
Едуард се дръпна назад.
— О-па — каза той.
Засмях се. Това бе моята реплика от самото начало, още от най-първата ни целувка.
— По-късно — казах аз, като очакването се сви на топка в стомахът ми.
— Фокусирай се, Бела — настоя Джаспър.
— Да бе. — Отпъдих тръпнещите чувства настрани.
Чарли бе най-важното нещо сега. Запази Чарли жив днес. Щяхме да имаме цялата нощ…
— Бела.
— Съжалявам, Джаспър.
Емет се засмя.
Звукът от патрулката на Чарли се приближаваше все повече и повече. Моментът на несериозност отмина и всички застанахме мирно. Кръстосах крака и упражних мигането си.
Колата спря пред къщата и се застоя за няколко секунди. Зачудих се дали Чарли е толкова нервен, колкото съм и аз. След което двигателят спря и една врата се затръшна. Три стъпки през тревата, след което осем отекващи тупвания по дървените стълби. Още четири стъпки през верандата. След това тишина. Чарли си пое два пъти дълбоко въздух.
Чук, чук, чук.
Вдишах за предполагаемо последен път. Ренесме се сгуши по-навътре в ръцете ми, скривайки лицето си в косата ми.
Карлайл отвори вратата. Стресираното му изражение се промени в приветстващо, сякаш бях превключила телевизионният канал.
— Здравей, Чарли — каза той, изглеждайки подходящо засрамен. Все пак, трябваше да сме в Атланта в Центъра по контрол на болестите. Чарли знаеше, че сме го лъгали.
— Карлайл — поздрави го Чарли сковано. — Къде е Бела?
— Тук съм, татко.
Ъгх! Гласът ми излезе толкова погрешно. Освен това бях изхабила част от въздуха си. Бързо си поех дъх, доволна, че мирисът на Чарли все още не се бе разнесъл из стаята.
Безизразното изражение на Чарли ми подсказа колко чужд му бе гласът ми. Очите му попаднаха върху мен и се разшириха. Разчетох емоциите, които преминаваха през лицето му: Шок, недоверие, болка, загуба, страх, гняв, подозрение. Още болка.
Прехапах устна. Стори ми се смешно. Новите ми зъби бяха по остри срещу гранитната ми кожа, отколкото бяха човешките ми зъби срещу меките ми човешки устни.
— Това ти ли си, Бела? — прошепна той.
— Мдам. — Трепнах при звука на звънливият ми глас. — Здрасти, тате.
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Хей, Чарли — поздрави го Джейкъб от ъгъла на стаята. — Как е?
Чарли изгледа Джейкъб веднага, потрепера при спомена за нещо, след което отново се извърна към мен.
Бавно, Чарли прекоси стаята, докато не бе на няколко крачки от мен. Отпрати обвинителен поглед към Едуард, след което очите му се стрелнаха обратно към мен. Топлината на тялото му се излъчваше с всеки пулс на сърцето му.
— Бела? — попита той отново.
Заговорих с по-нисък глас, опитвайки се да изключа звънчетата от него.
— Наистина съм аз.
Челюстта му се скова.
— Съжалявам, тате — казах аз.
— Добре ли си? — настоя да узнае той.
— Наистина и абсолютно страхотно — обещах му аз. — Здрава съм като бик.
Замина ми кислорода.
— Джейк ми каза, че това е… необходимо. Че умираш. — Той произнесе думите така, сякаш не вярваше и на думичка от тях.
Приготвих се, фокусирана на топлото тегло на Ренесме и облягайки се на рамото на Едуард за подкрепа, и си поех дълбоко дъх.
Мирисът на Чарли бе като шепа пламъци, които ме изгаряха надолу по гърлото. Но беше толкова много повече от болката. Беше и пронизващото желание. Чарли ухаеше по-вкусно от всичко, което можех да си представя. Примамлив както бяха анонимните туристи по време на лова, Чарли бе двойно изкусителен. И бе само на няколко крачки разстояние, излъчвайки апетитна топлина и влага в сухият въздух.
Само че не бях на лов сега. А и това бе баща ми. Едуард стисна рамото ми състрадателно и Джейкъб ми хвърли извинителен поглед от другият край на стаята.
Опитах се да се съвзема и да игнорирам болката и отчаяната жажда. Чарли очакваше отговорът ми.
— Джейкъб ти е казвал истината.
— Това прави един човек — изръмжа Чарли.