Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Леле — прошепнах аз.
Мелодията от пианото прекъсна и ръцете на Едуард се обвиха около талията ми, а брадичката му се облегна на рамото ми:
— Взе ми думите от устата.
— Едуард, направих го!
— Направи го. Беше невероятна. Всичката тази тревога, задето си новородена, а ти я направи на парчета — той се засмя тихо.
— Дори не съм сигурен, че е вампир, а за новороден какво остава — обади се Емет изпод стълбите. — Прекалено е кротка.
Всички странни коментари, които правеше пред баща ми, отново прозвучаха в ушите ми и вероятно беше добре, че в този момент държах Ренесме. Неспособна да се противопоставя изцяло на реакцията си, изръмжах изпод дъха си.
— Ууу, колко страшно! — засмя се Емет.
Аз изсъсках и Ренесме се раздвижи в ръцете ми. Тя примига няколко пъти, после се огледа наоколо и лицето й доби объркано изражение. Тя подуши въздуха, а после се протегна да докосне лицето ми.
— Чарли ще дойде пак утре — уверих я аз.
— Ама че хубаво! — каза Емет и този път Розали се засмя с него.
— Това не е добра идея, Емет — отвърна пренебрежително Едуард, протягайки ръце, за да вземе Ренесме от мен. Той ми намигна, когато се поколебах, и аз му я подадох малко объркана.
— Какво имаш предвид? — настоя Емет.
— Малко е глупаво да предизвикваш най-силния вампир в къщата, не мислиш ли?
Емет отпусна глава назад изсумтявайки:
— Я стига!
— Бела — промърмори Едуард, докато Емет слушаше внимателно — помниш ли, че преди няколко месеца те помолих да ми направиш услуга, веднага след като станеш безсмъртна?
Това ми навя някакъв мъглив спомен. Пренесох се към смътните си човешки разговори. След момент си спомних и ахнах:
— Ооо!
Смехът на Алис отекна дълго и звънливо. Джейкъб показа главата си иззад ъгъла, а устата му беше пълна с храна.
— Какво? — изръмжа Емет.
— Наистина ли? — попитах Едуард.
— Довери ми се — отвърна той.
Поех си дълбоко въздух:
— Емет, какво ще кажеш за един малък бас?
Той веднага скочи на крака:
— Страхотно. Ела ми.
За секунда прехапах устни. Той беше толкова огромен.
— Освен ако не те е… страх? — предположи Емет.
Изправих рамене:
— Ти. Аз. Канадска борба. На масата във всекидневната. Веднага.
Усмивката на Емет стана още по-широка.
— Ъмм, Бела — каза бързо Алис. — Мисля, че Есме е доста привързана към тази маса.
— Благодаря — измънка Есме.
— Няма проблем — отвърна Емет, а усмивката му проблесна. — След мен, Бела.
Последвах го зад къщата, пред гаража; чувах как останалите вървят след нас.
До реката имаше гигантски гранитен блок, изправен сред купчината от камъни — явно благодарение на Емет. Въпреки че камъкът беше с малко закръглена и правилна форма, щеше да свърши работа.
Емет постави лакътя си на него и ми махна да се приближа.
Отново се изнервих, докато гледах как големите мускули на ръката му потрепват, но задържах лицето си спокойно. Едуард ми беше обещала, че за известно време ще съм най-силна. Той изглеждаше много уверен, а аз се чувствах силна. Толкова силна? Въпросът още витаеше в главата ми, докато оглеждах бицепсите му. Още не бях дори на два дни, въпреки че трябваше да ставам за нещо. Освен ако всичко при мен не действаше както трябва. Може би не бях силна колкото нормален новороден. Може би затова можех лесно да се контролирам. Опитах се да изглеждам равнодушна, когато опрях лакътя си на камъка.
— Добре, Емет. Ако победя, нямаш право да казваш каквото и да било за сексуалния ми живот на никого, дори на Роуз. Никакви намеци или инсинуации — нищо.
Очите му се присвиха:
— Дадено. Но ако победя, ще стане много по-лошо.
Чу как затаих дъх и се ухили злобно. Той изобщо не се шегуваше.
— Ще се предадеш толкова бързо, а, сестричке? — подразни ме Емет. — Отвътре май не си толкова дива, а? Сигурно вилата няма и драскотина — той се засмя. — Едуард каза ли ти колко къщи сме разбили аз и Роуз?
Стиснах зъби и сграбчих голямата му ръка:
— Една или две…
— Три — изсумтя той и забута ръката ми.
Нищо не се случи. Оу, можех да усетя силата, която влагаше. Новият ми ум изглежда се справяше добре със всякакъв вид сметки, затова знаех, че ако ръката му не срещаше никаква съпротива, щеше да разцепи камъка без усилие. Напрежението се усили и аз случайно се замислих, че ако камион с цимент се движи с приблизително 70 километра в час, то тогава една внезапна пречка би била ударена със подобна сила. Сто километра в час? Сто и двадесет? Вероятно повече.