Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Напълно преднамерено, Ренесме му помаха.
Чарли премигна скептично. Джейкъб го сръчка с лакът.
— Казах ти, че е специална, нали?
Чарли се отдръпна настрани от допира.
— О, хайде де, Чарли — изстена Джейкъб. — Аз съм същият човек, който винаги съм бил. Просто се престори, че този следобед не се е случил.
Напомнянето накара устните на Чарли да побелеят, но той кимна.
— Каква точно е ролята ти във всичко това, Джейк? — попита той. — Колко знае Били за това? Защо си тук? — Той погледна лицето на Джейкъб, което грееше, докато гледаше Ренесме.
— Е, мога да ти разкажа всичко — Били знае цялата истина — но тя включва доста от нещата за върко…
— Ънгх! — запротестира Чарли, запушвайки ушите си. — Няма значение.
Джейкъб се ухили.
— Всичко ще бъде страхотно, Чарли. Просто се опитвай да не вярваш на всичко, което виждаш.
Баща ми промърмори нещо неразбираемо.
— Юхууу! — внезапно избухна Емет с дълбокият си басов глас. — Давайте Алигатори!
Джейкъб и Чарли подскочиха. Останалите замръзнаха.
Чарли се възстанови, след което погледна към Емет през рамото си.
— Флорида ли води?
— Току-що отбелязаха първият тъчдаун — потвърди Емет. Той стрелна поглед в моята посока, мърдайки вежди като злодей от вариететно представление. — Най-накрая някой да забие нещо тук.
Удържах едно изсъскване. Пред Чарли? Това преливаше чашата.
Но Чарли бе отвъд всякакви намеци. Той си пое още един дъх, вдишвайки въздуха така, сякаш се опитваше да го вкара чак до палците на краката си. Завиждах му. Той се изправи на краката си, заобиколи Джейкъб и почти се строполи в един свободен стол.
— Е — въздъхна той. — Предполагам, че остава да видим дали ще удържат до победата.
26. Блестяща
— Не знам колко точно трябва да кажем на Рене за всичко това — каза Чарли, колебаейки се на вратата. Той се протегна и стомахът му изкъркори.
Кимнах:
— Знам. Не искам да откачи. По-добре е за нея да не знае нищо. Това не е за хора със слаби сърца.
Устните му се извиха в печална усмивка:
— Щях да се опитам да те предпазя от това, стига да можех. Но явно никога не си попадала в категорията на хора със слаби сърца.
Аз също му се усмихнах, издишвайки през здраво стиснатите си зъби.
Чарли се потупа разсеяно по корема:
— Ще измисля нещо. Имаме време да го обсъдим, нали?
— Точно така — обещах аз.
Денят си беше много дълъг по един начин и адски къс — по друг. Чарли закъсня за вечеря — Сю готвеше за него и Били. Вечерта щеше да е неловка, но поне ядеше истинска храна; радвах се, че някой се грижи да не умре от глад заради липсата на умения в готвенето.
През целия ден напрежението сякаш караше минутите да текат по-бавно; Чарли така и не отпусна вдървените си рамене. Но и не бързаше да си тръгва. Изгледа цели два мача — бе толкова погълнат в собствените си мисли, че не обръщаше никакво внимание на уместните шеги на Емет, които ставаха все по-остри и не толкова свързани с футбола, една подир друга — след това коментираха играта и после следваха новините, а той не помръдна, докато Сет не му припомни колко е часът:
— Ще успееш ли да изтърпиш Били и мама, Чарли? Хайде. Бела и Неси ще са тук и утре. Да се разбързаме малко, става ли?
В очите на Чарли ясно се виждаше, че въобще не бе повярвал на уверенията на Сет, но все пак се остави да го отведе. Съмнението още витаеше във въздуха, когато си тръгна. Облаците се разсеяха и дъждът спря. Може би слънцето щеше да се появи точно на време.
— Джейк каза, че имате намерение да ме напуснете — промърмори той сега.
— Не исках да го правя, освен ако можех да го избегна. Ето защо сме още тук.
— Той каза, че можеш да останеш още малко, но само ако съм достатъчно силен и си държа езика зад зъбите.
— Да… но не мога да ти обещая, че никога няма да си тръгнем, татко. Доста е сложно…
— Нищо не искам да знам — припомни ми той.
— Вярно.
— Но ще наминеш, ако решите да си тръгнете, нали?
— Обещавам, татко. Сега, след като знаеш достатъчно, мисля, че може да стане. Ще съм наблизо, стига да искаш.
Той задъвка устна за половин секунда, после се наклони много бавно към мен с предпазливо разтворени обятия. Преместих Ренесме — вече задрямала — на лявата си ръка, стиснах зъби, задържах дъха си и прехвърлих ръка много внимателно през топлият му, чуплив кръст.
— Бъди наблизо, Бела — смутолеви той. — Наистина близо.
— Обичам те, татко — прошепнах през стиснати зъби.