Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Но това бяха само минали дни и минали разговори. Когато пристигна последната новина за започването на похода и съобщението, че войските трябва да потеглят, Родън така посърна, че Ребека го подиграваше по начин, който доста засегна гвардееца.
— Беки, ти, надявам се, не смяташ, че се боя — каза той с треперлив глас. — Но аз съм доста добра мишена и ако нещо ме цапне, ще оставя зад себе си едно, а може би и две същества, за които бих желал да се погрижа, тъй като аз ги вкарах в тази беля. Поне това не е за смях, мисис Кроли.
Ребека се опита да ускори раздразнените чувства на наранения любовник, като го обсипа със стотици милувки и любезни думи. Само когато жизнерадостта и чувството за хумор вземаха връх у това весело същество (както се случваше при повечето житейски случки), тя даваше воля на язвителния си дух, но бързо успяваше да се овладее.
— Скъпа любов моя — каза тя, — нима предполагаш, че не чувствувам нищо? — и като избърса бързо нещо от очите си, тя погледна с усмивка съпруга си.
— Виж какво — рече той. — Я нека видим какво ще остане за тебе, ако аз падна. Тук имах доста голям късмет, така че ето ти двеста и тридесет лири стерлинги. В джоба си имам десет наполеона. Те ще ми са достатъчни, тъй като генералът плаща всичко като принц. А пък ако ме убият, много добре знаеш, че не струвам нищо. Не плачи, малка женичке; може и да остана жив, да те тревожа още дълги години. Освен това няма да взема ни един от конете си, а ще яздя сивия кавалерийски кон на генерала: той е по-евтин и аз му казах, че моят е окуцял. Ако ми видят сметката, двете животни все ще ти донесат нещо. Вчера Григ ми предложи деветдесет за кобилата, преди тази проклета новина да бе дошла, а аз, глупакът, не пожелах да я отстъпя за по-малко от стотарка. Бълфинч може винаги да ти докара добра печалба, само че ще е най-добре да го продадеш в тази страна, тъй като дължа на толкова много търговци, че предпочитам той да не се връща в Англия. Малката кобилка, която генералът ти подари, също ще ти донесе нещичко, а освен това тук не ти пращат разни глупави сметки за обслужването на конете в конюшнята — каза Родън със смях. — Ето и куфара — той ми струваше двеста лири или по-право, дължа толкова за него. А четките с позлатените дръжки и тоалетните шишета трябва да струват тридесет или четиридесет. Моля, прибавете и това към сметката, госпожо, заедно с иглите, пръстените, часовника с верижката и другите дреболии. Те струват доста парички. Знам, че мис Кроли плати цяла стотарка за машинката с верижката. Ех, да му се не види, четки с позлатени дръжки и тоалетни шишета! Дявол да го вземе, съжалявам, че нямам повече от тях. Едуардс настояваше да ми продаде посребрена събувалка за ботуши, а можех и да притежавам несесер със сребърна тенджерка за топлене на съдовете и цял комплект чинии. Но няма какво, трябва да се задоволим с това, което е налице, мила ми Беки.
И тъй капитан Кроли, който рядко мислеше за друго, освен за себе си, с изключение на последните няколко месеца от живота му, когато любовта бе станала негов господар, сега правеше последните си разпореждания и съставяше списък на малкото си притежания, като се мъчеше да види как те могат да се преобърнат в пари за жена му, в случай че с него се случи някакво нещастие. Той изпитваше доволство, когато записваше с молив, с едрия си ученически почерк, отделните пера на движимото си имущество, което можеше да се продаде в полза на вдовицата му. Ето няколко примера: «Двуцевната ми пушка, да речем, четиридесет гвинеи; наметката ми за езда, подплатена със самурова кожа, петдесет лири; пистолетите ми за дуел, в калъф от палисандрово дърво (същите, с които застрелях капитан Маркър), двадесет лири;» и т.н. и т.н. — всички тези неща той оставяше на Ребека.
Верен на намерението си да прави икономии, капитанът се облече в най-старата си и одърпана униформа и еполети, като остави най-новото си облекло под грижите на жена си (или може би на вдовицата си). И това всеизвестно конте тръгна на поход със скромна като на фелдфебел екипировка, а устните му мълвяха нещо подобно на молитва за жената, която оставяше. Той я вдигна, подържа я за миг в ръцете си и здраво я притисна до разтуптяното си сърце. И когато я свали долу и тръгна, лицето му бе мораво, а очите — замъглени. Той яздеше край своя генерал, пушейки мълчаливо пурата си. Двамата бързаха след отделенията на командуваната от генерала бригада, която ги предшествуваше. И чак след като изминаха няколко мили, той престана да суче мустаци и наруши мълчанието.