Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Там няма нищо, Снейп! — ревна този път Муди. — Но аз с удоволствие ще съобщя на директора колко бързо мисълта ви скача към Хари Потър!
— И какво значи това? — озъби му се Снейп, като се обърна да погледне Муди, а разперените му ръце останаха на сантиметри от гърдите на Хари.
— Значи, че Дъмбълдор много държи да знае кой има зъб на момчето — отвърна Муди и докуцука още по-близо до стълбата. — Впрочем аз също… много се интересувам от това, Снейп.
На отблясъците от факлите белезите по обезобразеното му лице и дупката вместо липсващото парче от носа му изглеждаха още по-вдлъбнати и тъмни.
Снейп гледаше надолу към Муди и Хари не можеше да види изражението му. За момент никой не мръдна и не проговори. Тогава Сйейп бавно свали ръцете си.
— Аз просто си мислех — започна той с престорено спокоен глас, — че ако Потър продължава да броди наоколо след полунощ, което за жалост му е станало навик, трябва най-сетне да бъде спрян. Заради… заради собствената му безопасност.
— Аха, разбирам — каза по-меко Муди. — Взел сте присърце съдбата на Хари, така ли?
Отново настъпи мълчание. Снейп и Муди продължаваха да се гледат. Госпожа Норис измяука силно, като още душеше неистово иззад краката на Филч и търсеше откъде идва миризмата на шампоан.
— Е, аз отивам да си лягам — кратко обяви Снейп.
— Най-добрата ви идея за тази нощ — отбеляза Муди и се обърна към пазача: — Хайде, Филч, дайте ми това яйце…
— Не! — скочи Филч и стисна яйцето, като че беше първородният му син. — Професор Муди, това е доказателство за подлостите на Пийвс!
— Това е собственост на участника, от когото го е откраднал — рече Муди и протегна ръка. — Дайте го веднага.
Снейп се смъкна по стълбата покрай Муди, без да проговори повече, Филч повика Госпожа Норис, която продължи да гледа невиждащо към Хари, преди да се обърне и да последва господаря си. Момчето още дишаше на пресекулки, докато слушаше как Снейп се отдалечава по коридора, Филч предаде яйцето на Муди и потъна в тъмното, мърморейки на Госпожа Норис: „Няма нищо, миличка… ще отидем ние утре сутринта при Дъмбълдор и ще му разкажем… какви ги е вършил Пийвс…“
Някъде се затръшна врата. Хари стоеше и гледаше как Муди остави тоягата си на най-долното стъпало и предпазливо започна да се изкачва към него, потрепвайки глухо на всяко следващо стъпало.
— Беше на косъм, а, Потър?
— Да… аз… ъъъ… Благодаря ви! — едва успя да каже Хари.
— Какво е това нещо? — рече Муди, като извади от джоба си Хитроумната карта и я разгъна.
— Карта на „Хогуортс“ — отвърна Хари, надявайки се Муди по-скоро да го измъкне от капана му. Кракът вече наистина го болеше.
— Кълна се в брадата на Мерлин! — почти шепнешком възкликна Муди, като се взря в картата, а магическото му око направо щеше да изхвръкне. — И то каква… каква карта, а, Потър!
— Да, тя е… много полезна — отвърна Хари. Сълзи избиваха в очите му от болка. — Ъъъ… професор Муди, бихте ли ми помогнали?
— Какво! О! Да… да, разбира се…
Муди хвана Хари за ръката над лакътя и го дръпна. Кракът му излезе от коварното стъпало и той се качи на по-горното. Професорът продължаваше да разглежда картата.
— Потър… — бавно започна той, — случайно да си видял кой е тършувал из кабинета на Снейп? На тази карта, искам да кажа…
— Ами да, видях… — призна си Хари. — Беше господин Крауч.
Магическото око на Муди светкавично обходи картата.
— Крауч? — повтори той. — Ти… сигурен ли си, Потър?
— Абсолютно — отвърна Хари.
— Е, ама вече го няма — каза Муди, а окото му още оглеждаше картата. — Крауч… това е много… много интересно…
После той мълча около минута, без да отмества поглед от пергамента. Хари разбираше, че новината бе много важна за Муди, и умираше от желание да узнае защо. Чудеше се дали да се осмели да попита. Лудоокия малко го плашеше… но пък нали току-що му помогна да избегне големи неприятности…
— Ъъъ… професор Муди… защо според вас господин Крауч е тършувал из кабинета на Снейп?
Магическото око на Муди се отмести от картата и потрепвайки, се закова върху Хари. Погледът му беше пронизващ и момчето имаше чувството, че Муди го преценява и се чуди дали да му отговори или не и колко точно да му разкрие.
— Ето какво ще ти кажа, Хари — проговори най-сетне учителят, — нали все разправят, че старият Муди бил побъркан на тема залавяне на тъмни магьосници… Само че старият Муди е нищо… съвсем нищо в сравнение с Барти Крауч.