История на Втората световна война

Липсата на продоволствени доставки става причина за разпространението на болести сред войниците. То се засилва и от лошите хигиенни условия в окопите, особено в заеманите от италианците окопи. Дори по време на битката през юли заради мръсотията и вонята британците често се принуждават да напускат превзетите от тях италиански окопи, като няколко пъти германските танкове ги нападат на открито, преди да успеят да изкопаят нови траншеи. Липсата на елементарна хигиена води до разпространението на дизентерия и жълтеница не само сред италианските, но и сред германските войници, като техни жертви стават и някои от висшите офицери на „Панцерармее“. Жертва на болестта става и самият Ромел. Той се разболява през август, преди атаката при Алам Халфа. Успява да се възстанови достатъчно, за да поеме командването по време на битката, но след това лекарите успяват да го убедят и през септември той заминава за Европа, за да се лекува и да си почине. Временно е заменен от генерал Щуме, а овакантеното място на командващ корпус „Африка“ е заето от генерал Фон Тома, като и двамата идват от Руския фронт. Отсъствието на Ромел и липсата на опит за действия в пустинята на новодошлите военачалници допълнително затрудняват планирането и подготовката на действията за посрещане на предстоящата британска офанзива. На следващия ден след започването й Щуме пристига на фронтовата линия, попада под силен обстрел, пада от колата и умира от сърдечен удар. Същата вечер Хитлер телефонира на Ромел в Австрия и го пита дали би могъл да се върне в Африка. Ромел прекъсва лечението си, отлита на следващия ден, 25 октомври, и пристига в Аламейн вечерта, за да поеме ръководството на защитата, която междувременно е пробита и защитниците са загубили почти половината от годните за действие танкове в безполезни контраатки. Първоначалният план на Монтгомъри е да нанесе едновременно удари отляво и отдясно с 30-и корпус на Оливър Лийс на север и с 13-и корпус на Брайън Хорокс на юг. След това да си пробие път с основното ядро от танковете си (съсредоточено в 10-и корпус, командван от Хърбърт Ламсден), за да прекъсне пътищата за снабдяване на противника. В началото на октомври обаче стига до заключението, че този план е прекалено амбициозен „поради пропуски в стандартното обучение на армията“, и преминава към по-ограничен план. В новия план, операция „Лайтфут“, настъплението е съсредоточено на север, близо до крайбрежието в една ивица от 6 км между хребетите Тел ел Ейса и Митейрия, а 13-и корпус трябва да започне втора атака на юг, за да отвлече вниманието на противника, но да не настъпва, освен ако защитата не бъде сломена. Този предпазлив и ограничен план води до продължителна и скъпо струваща борба, която е можело да бъде избегната при по-дръзкия първоначален план, като се има предвид огромното превъзходство в боева мощ на 8-а армия. Сражението се превръща в битка на изтощение, в размяна на тежки удари вместо маневриране и дълго време изглежда, че цялата операция е на път да се провали. Но неравенството на силите на двете страни е толкова голямо, че дори една не особено успешна битка на изтощение работи в полза на Монтгомъри, подкрепена от характерната за него непоколебимост във всичко с което се заема. В рамките на ограничения си план той показва и добра способност да променя посоката на атаките и да оказва тактически натиск, за да извади противника от равновесие.