![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Това се стори на Хари съвсем несправедливо и пресилено, тъй като всички се обзалагаха, че Земята ще падне само след седмици или дни, ако не и след часове. Чувстваше, че малката група последователи на комахда представлява опасност за него. Емблемите на униформата му от Института по навигация едва ли щяха да му помогнат, ако останеше.
— Почакай — прошепна Киуей Ха'аулин, когато Хари го дръпна за ръката. — Твърденията на този проповедник ми изглеждат убедителни! Реториката му е изключително привлекателна. Логиката му е необорима!
— Много смешно, Киуей — изръмжа Хари. — Хайде. Бързо. Явно развеселен от собственото си остроумие, синтианинът се изкиска. Неговите сънародници бяха жизнерадостни, но преди всичко прагматични. Подобно на много раси от „умереното мнозинство“, те не се интересуваха от мъглявите религиозни спорове за природата на трансцендентността и предпочитаха да си вършат работата, оставяйки съдбата сама да се грижи за себе си. Всички други бяха единодушни, че синтианите с радост биха споделили открито прословутата находка на „Стрийкър“ и дори биха дали на земянитите щедро възнаграждение.
Уви, умереното мнозинство също беше прочуто с колебливостта и нерешителността си. Някой ден то може би щеше да сложи край на вечните си разисквания дали да спаси Земята, но сигурно вече щеше да е прекалено късно.
Хари се надяваше, че това ще е последното от религиозните сборища. Но двамата с Киуей едва успяха да свърнат зад следващия ъгъл, когато откриха, че пътят им е задръстен от още по-голяма навалица! Тълпите изпълваха покрит с купол площад, по-рано използван за пазар на органохранителни добавки.
Смесицата от разумни видове го смая с невероятното си разнообразие — от гъвкави стъбловидни зитлти до двама тромави брми. Удивеният му поглед се плъзгаше по представители на раси, за които бе чувал само смътни разкази. Гората от странни крайници, глави, тела и сетивни органи се сливаше и обърканите му очи не можеха да определят докъде свършва едно същество и къде започва друго.
Дори само миризмата беше толкова силна и сложна, че едва не припадна.
Мнозина от зяпачите използваха преносими устройства, за да следят какво приказват далечните мисионери — които оттук се виждаха само като сребристи проблясъци върху издигната сцена. Други бяха обърнали различните си зрителни органи към десетина големи видеоекрана, монтирани високо по каменните стени.
— Любопитно — отбеляза Киуей Ха'аулин. — Забелязвам същества от няколко раси, които обикновено не са склонни към религиозна страст. И много други, чиито кланове са в дълбок идеологически конфликт помежду си. Погледни натам! Един до друг са застанали турмуджски очакващ и талпу'урски наследник. Чудя се каква концептуална магия толкова ги пленява?
— На кой му пука? — нетърпеливо изпъшка Хари. Искаше да стигне до козметичния салон преди да го затворят, за да не остави следата да изстине. — Ифни! Никога няма да можем да си пробием път през тази лудница.
Тъкмо се канеше да предложи да се върнат обратно и да заобиколят, когато англическите му ругатни привлякоха вниманието на високо, напомнящо на камила същество. То се завъртя и погледна към Хари с черните си като въглен очи.
Беше дж'8лек, чиято звездна раса изпитваше толкова силна враждебност към земянитите, че дясната ръка на Хари потръпна и потърси сигурността на оръжието му.
Само че точно този дж'8лек направи нещо неочаквано. След като няколко дури зяпа към шима, той внезапно наведе надолу дългата си шия в дълбоко почтителен поклон! Като напрегна четирите си мощни крака, съществото разблъска тълпата и започна да проправя път за Хари и спътника му.
Удивени, двамата закрачиха напред, но скоро отново се случи същото нещо! Някой забелязваше Хари и припряно разбутваше другите пред себе си. Никой не възразяваше. Дори същества от старши кланове патрони любезно му правеха път като на равен.
Всичко това бе още по-странно за шим, висок по-малко от метър и половина. Сякаш някаква сила разделяше морето от високи извънземни пред него и го водеше по тесен път, без да има представа какво го очаква накрая. Преживяването щеше да е малко обезкуражаващо, ако всички не изглеждаха толкова добронамерени.
„А това вече го прави ужасно обезкуражаващо!“