Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Айдахо взе посочената възглавница, без да отделя очи от Хви. Тя също го проследи с поглед, докато сядаше. После погледна към Монео; стори му се, че зърна гняв в израза на лицето й. Обичайната бяла униформа на иконома беше разкопчана и откриваше сбръчкания му врат и леко увисналата гуша. Дънкан се вгледа в очите му, готов да чака, принуждавайки другия да започне разговора.
Монео отвърна на погледа му, забелязвайки, че голата не беше свалил черната униформа от сутрешния им двубой. На предницата се виждаше дори малка следа от мръсотия, напомняща за пода на коридора, където го беше проснал. Но сега Айдахо не носеше старинния нож на атреидите. Това разтревожи майордома.
— Стореното от мен сутринта е непростимо — каза той. — Ето защо не искам да ми прощаваш. Просто моля да се опиташ да ме разбереш.
Хви не беше изненадана от началото, както забеляза Айдахо; важно свидетелство за предмета на разговора им преди неговото влизане.
Той не реагира и Монео продължи:
— Нищо не ме оправдава, че те накарах да се почувстваш не както трябва.
Долови в себе си любопитен отглас на думите и тона на иконома. Усещането, че го превъзхождат и са го победили с по-изкусни ходове, непознати по онова време, бе все още живо, но престана да подозира Монео в умишлено разиграване. По силата на някакви неизвестни обстоятелства сега у майордома бе изкристализирала безусловна почтеност. Осмислянето на този факт поставяше Литовата вселена, непоносимото сладострастие на Говорещите с риби, неопровержимата искреност на Хви — всичко, казано с една дума — в ново взаимоотношение и разбираема за Айдахо форма. Сякаш тримата, събрали се в стаята, бяха последните истински човешки същества в целия свят. Той заговори полушеговито, но с неприятна вътрешна отсенка на самоподценяване:
— Имаше пълното право да се защитаваш, когато те нападнат. Умението ти наистина ми хареса.
После се обърна към Хви, но Монео го изпревари:
— Не си струва да поемаш моята защита. Мисля, че тя ще остане непреклонна в неудоволствието си от подобна постъпка.
Айдахо поклати глава.
— Нима всички присъстващи знаят какво ще кажа, преди да съм го изрекъл, и какво ще почувствам, преди да съм го почувствал?
— Ето едно от възхитителните ти качества — отбеляза Монео. — Не прикриваш чувствата си. А ние… — той сви рамене — сме определено по-предпазливи.
Голата погледна към Хви и запита:
— И от твое име ли говори?
Тя сложи ръката си в неговата.
— Сама намирам думи за своите мисли.
Монео протегна шия, видя стиснатите ръце и потъна обратно във възглавницата си.
— Не трябва да го правите — промълви с тиха въздишка. Айдахо още по-плътно обви ръката й, почувствал мигновено същата реакция от нейна страна.
— Преди някой от двама ви да ме е попитал — рече икономът, — ще споделя, че дъщеря ми и Бог-Императора още не са се върнали от изпитанието.
Айдахо долови усилието, което си бе наложил, за да говори спокойно. Хви също го почувства.
— Истина ли е твърдението на Говорещите с риби? — обади се тя. — Ако не се справи, Сиона щяла да умре. Кажи ми, вярно ли е?
Монео замълча, а лицето му сякаш се вкамени.
— Прилича ли на теста на „Бин Джезърит“? — на свой ред запита Айдахо. — Муад’Диб казваше, че целта е да се разбере дали проверяваният е човешко същество.
Ръката на Хви започна леко да трепери. Айдахо веднага я погледна.
— И теб ли накараха да минеш през изпитанието?
— Не — отвърна иксианката, — но чух разговора на по-младите. Знаеха, че трябва да се преодолее агонията, без да се губи чувство за собствената личност.
Голата отново насочи вниманието си към Монео, забелязвайки отчетливото начало на тик около лявото му око.
— Икономе! — почти извика той, внезапно стигнал до прозрение. — Значи и теб е изпитал!
— Нямам желание да говоря за това — каза Монео. — Събрали сме се, за да решим какво ще стане с вас двамата.
— Нима ние ще го решаваме? — изненада се Айдахо, усетил как ръката на Хви се изпотява в неговата.
— Бог-Императора ще отсъди — поясни майордомът.
— Дори ако Сиона се провали?
— Особено тогава!
— Как мина твоят тест? — отново се поинтересува голата.
— Даде ми възможност да зърна какво е да бъдеш Бог-Император.