Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, сър Грейклок. — Засмях се. — Говориш като един от старите ми учители. Макар че като се замисля, той беше един от малкото, от когото можах да науча нещо ценно.
Обърнах му внимание върху стрелеца, а след това и върху боеца със сабята, които бях убил. Аз също вече бях закоравял и можех да гледам трупове, без да позеленея и след това да отвърна глава.
— Всички са с хубави доспехи и оръжие — казах аз.
— И с униформено облекло. Така че не са бандити. И не вярвам да са пехотен еквивалент на наблюдателите.
Дженъс беше пребледнял.
— Аз мога да ти кажа, кои са те — промълви той. — Ликантийци. Погледни ботушите на онзи човек. Или стила на доспехите му… или дръжката на онази сабя там. Аз самият имах такава сабя, когато служех при тях.
— Но какво правят тук? Невъзможно е да са вървели подире ни! Не биха могли и да ни изпреварят. Или поне така мисля.
Дженъс коленичи над тялото на войника със сабята и го претърси. В една малка кесийка намери няколко монети — ликантийски.
— Забеляза ли — започна той, — че макар да са ликантийци, те не носеха знаме или щандарт? Нито пък имат знаци на броните. — Той стана. — Сержант Мийна!
— Да, сър!
— Всички убити нападатели да се съблекат. Струпайте ги накуп. Претърсете вещите им и ми донесете намереното.
— Слушам!
Докато чакахме резултатите от претърсването, започнахме да правим равносметка на битката. Изненадващо, но не бяхме загубили нито един човек. Първите двама улучени не само нямаше да умрат, но и бързо щяха да оздравеят, макар че единият беше с рана в бедрото, от която течеше много кръв, и Дженъс трябваше да направи няколко заклинания, за да я спре. После наложихме раната с лапа и я превързахме. Раните на другия бяха по-леки — стрелата беше минала през ръката му, а после се беше ударила в бронята. И други от хората ни имаха кървави рани, но те — няколко от сабя и едно промушване с кама — щяха скоро да зараснат, особено като се имаха предвид магическите способности на Дженъс за бързо възстановяване. Човекът с раната в бедрото и един друг трябваше да яздят няколко дни, но всички останали ранени можеха да ходят пеша. Появата на наблюдателите неволно ни беше подготвила за тази засада. Ако наистина беше неволно.
Тъкмо се чудех и недоумявах — въпреки предупреждението на Дженъс да не се опитвам да правя предсказание за предсказателя — дали намерението на призрачните ездачи наистина е било да ни предизвестят, когато Дженъс ме докосна по рамото. Сержант Мийна беше намерил нещо: малка емблема, носена на синджирче. Дженъс мълчаливо ми я подаде. Не бяха нужни никакви думи. Бях виждал тази емблема на броните на войниците, които претърсваха околностите на Ликантия, за да ни хванат. Бях я виждал също и издълбана в мрамор над вратата на една голяма къща в този дяволски град.
Беше емблемата на дома Саймън.
Пътят водеше обратно към реката и скоро спряхме пред цяла редица от каменни докове, предназначени за малки речни съдове. Не се виждаха обаче никакви лодки. На един железен кнехт Дженъс намери парче сиво и старо въже. Беше минало много време, откакто на това място не бе връзван никакъв речен съд. Оттук щяхме да пътуваме по начин, с който бях много по-добре запознат, отколкото с непрестанното планинско пътуване. Тъкмо се канех да заповядам да спрем на лагер и да изпратя една група да насече трупи за салове, когато видях какво прави Дженъс и си спомних за потъналото кану и крайбрежните жители.
Дженъс беше извадил треските от кануто и приготвяше магията си.
— Това е просто — обясни той, докато рисуваше тайнствени символи на каменната площадка, а до тях шест издължени елипси. — Едва ли е толкова сложно да разбереш, че една част от цялото може да се превърне в самото цяло. И ако боговете погледнат благосклонно на усилията ми, ще прибавя и заклинание за обновяване.
Той постави по една треска във всяка елипса и започна магията. Знаех какво ще последва и бих нарекъл уменията му банални, но сега не беше време за шеги. Заповядах товарът на животните да се разпредели на шест еднакви вързопа, като всеки съдържа по възможност едни и същи неща, за да бъдат загубите по-малки, ако се преобърне някое кану. Правенето на магия отне само няколко минути, после въздухът заблестя така, че не можеше да се гледа, и на кея се появиха шест канута. Но вместо да бъдат точно копие на сивите, пълни с вода останки, които бяхме измъкнали, тези бяха блестящи и нови, сякаш всяко от тях току-що бе издялано, изтъркано с пясък и намаслено.
Тази магия, която Дженъс беше нарекъл „проста“, изглежда, подейства на войниците повече от всички други. Дженъс се усмихна.