Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Морташъс се засмя й оправи шалчето на врата си.
— Скромни? Не мисля, че сте скромни. Колкото до това, че зная за вас… е, никак не е трудно за един магьосник. Като владетел на това царство, на което много лоши хора завиждат, такова умение ми е необходимо.
Дженъс неочаквано се успокои; отпи от чашата си, млясна и се облиза.
— За да бъда напълно откровен, ваше превъзходителство, когато вашите хора най-напред се приближиха към нас, се изплаших, че намеренията ни са разбрани погрешно. Защото ние дойдохме тук случайно, не нарочно. Нашите цели са съвсем миролюбиви.
— Според вас — промърмори Морташъс. — Но зад вас има кървава следа, която може би ще наречете другояче.
— Ако ни бяха пуснали да минем — каза Дженъс, — сега щяха да са живи.
Острата му забележка предизвика смях, вместо гняв.
— Правилно, скъпи Грейклок. Невежеството може да бъде фатално — каза Морташъс и отново напълни чашите ни. — Когато научих за вашето приближаване, бях завладян от любопитство. Трябваше да се срещна с хората, които толкова старателно търсят Далечното царство.
Като се изключи разговорът между Дженъс и Морташъс, в стаята всички мълчаха. Неговите хора беззвучно ядяха и пиеха, не разговаряха помежду си и изобщо не вдигаха глави. В края на масата нашите приятели си шушукаха и непрестанно мърдаха. Видях, че проявяваха здрав разум — вземаха си месо и хляб и ги поглъщаха така, сякаш това беше последното им хранене. Тази мисъл не бе чужда и на мен, като гледах вече празния поднос пред себе си.
Морташъс видя погледа ми и се засуети.
— Простете, скъпи господа, забравих, че идвате от път. Позволете ми да ви помогна да намерите някоя и друга вкусна мръвка.
Той отряза едно голямо парче месо, изпускащо пара, и още едно за Дженъс, и любезно ги сложи в подносите ни. Усетих чудесен мирис, лигите ми потекоха. Отрязах едно дълго парче и го вдигнах до устата си. И изведнъж съблазнителното парче се превърна в съскаща, виеща се усойница; от устата й капеше отрова.
— О, Амалрик Антеро, колко си лаком — възкликна весело Дженъс. — Винаги гледаш да докопаш най-доброто парче. Хайде… дай ми поне една хапка! — Той се пресегна и хвана змията. — Е, май е малко недопечено.
Пръстите на другата му ръка се свиха като за заклинание и погладиха стърчащите зъби на усойницата. Змията отново се превърна в обикновено парче месо. Дженъс го лапна и го заля с чаша вино.
— Много вкусно! — каза той, оригна се и възпитано сложи ръка пред устата си.
Лицето на Морташъс помръкна. Той подръпна шалчето на врата си, раздразнен от умелата проява на Дженъс. Но приятелят ми не беше свършил.
— О, какво е това блюдо пред вас, почитаеми Морташъс? — възкликна той с престорена изненада и посегна към масивния златен поднос пред нашия домакин. Морташъс се отдръпна назад — подносът внезапно се превърна в голям златен скорпион с изкривена като дъга опашка и блестящо жило, чиято отрова беше смъртоносна като на усойница.
— Хайде, ела, миличко — прикотка го Дженъс и скорпионът притърча по масата и се покатери по ръкава му. Размаха ядно жилото си, а Дженъс го потупа и го превърна в малка цвъркаща мишка с мека бяла козина и нежно розово носле. Дженъс я пусна на масата и се засмя: — Не знае какво прави, бедничкото.
Морташъс изсъска и вдигна дългия си костелив пръст срещу мишката. Тя изцвърча, избухна в пламъци и за миг се превърна в златен прах. Магьосникът махна с ръка, прашинките се завъртяха и когато се утаиха, отново видях подноса. Видях, че сега е малко нащърбен. Морташъс обаче беше толкова горд с последния си трик, че не забеляза, а намести шалчето си и разтвори устни в широка усмивка — зъбите му приличаха на прогнил, разкривен стобор. Магьосникът очевидно вярваше, че е победил Дженъс.
Дженъс наведе глава, признавайки се за победен, но едновременно с този жест на унижение бързо бръкна в джоба си и отново извади ръката си.
— Страхувам се, че не мога да отвърна със същото — каза той с овчедушна усмивка.
Морташъс се отдръпна назад и се засмя. Дъхът му ме задуши — вонеше също така отвратително, като пушека отвън.
— Достатъчно си поиграхме, приятели. Сега нека ядем и пием до насита. Защото вие сте най-скъпите ми гости.
Той сключи ръце; от задоволство, предполагам, защото настроението на хората му рязко се промени. Те се раздвижиха, започнаха да си разменят типичните за такава гощавка клюки. Забелязах обаче, че ядяха съвсем малко, сякаш се бяха нахранили преди нашето пристигане. Тук-таме съгледах лица и крайници, белязани с рани — такива, каквито бях видял и на улицата. Морташьс ме погледна, вдигна комат хляб от подноса си и отчупи малко от него. По мантията му се посипаха трохи. Той натопи хляба във виното си и го лапна. Изведнъж се почувствах изгладнял и се нахвърлих върху храната като вълк. Но онова, което беше апетитно за очите, беше безвкусно за небцето — месото беше сухо и дори прокарано с вино, издуваше стомаха ми като твърда буца.