Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Побърза да вземе огнените камъни. Мамут и бе казал да изчака и да ги раздаде по-късно. Една подходяща церемония би придала на камъните нужното значение и би повишила стойността им. Тя взе малките жълтеникаво сиви отломъци от железен пирит с металическа окраска и ги отнесе в огнището. Мина зад Тюли, която разговаряше с Нези и Уимез и я чу да казва:
— …просто нямах представа, че тя притежава такова богатство. Ами вижте само кожите. Бизонската, тези от бяла лисица и снежния леопард — тук такива не се срещат всеки ден…
Айла се усмихна и радостта и се върна. Подаръците и бяха добре приети и оценени.
Старият властелин на загадките не си беше губил времето. Докато тя се преобличаше, той стори същото. Беше изрисувал лицето си със зигзаговидни линии, които подчертаваха татуировката му, а за наметало си беше сложил кожата от пещерен лъв, същата, с чиято опашка се перчеше Талут. Огърлицата на Мамут се състоеше от къси парчета издълбан бивник от малък мамут, редуващи се с кучешките зъби на няколко различни животни, включително един от пещерен лъв, който приличаше на нейния.
— Талут планира лов, затова аз ще Търся — каза и шаманът. — Присъедини се към мен, ако можеш — и ако искаш. Във всеки случай, имай готовност.
Айла кимна, но стомахът и се сви.
Тюли приближи към огнището и и се усмихна.
— Не знаех, че Диджи е имала намерение да ти подари този тоалет — каза тя. — Не мисля, че бих одобрила това предварително, тя вложи много труд в него, но трябва да призная, че много ти отива, Айла.
Айла само се усмихна, защото не знаеше как да отговори.
— Точно затова и го дадох, Мамо — каза Диджи, приближавайки с инструмента си от череп. — Опитвах се да изпипам процеса на това особено олекотяване на вече обработената кожа. Винаги мога да ушия нов тоалет.
— Аз съм готов — обяви Торнек като се появи с инструмента си от мамутска кост.
— Добре. Можете да започнете да свирите веднага, щом Айла тръгне да раздава камъните — каза Мамут. — Къде е Талут?
— Налива от своята напитка — отвърна Торнек с усмивка — и е много щедър. Каза, че иска празненството да подхожда на случая.
— И още как! — възкликна едрият водач. — Айла, вземи, донесох ти чаша. Та нали ти си виновницата за това празненство!
Айла опита питието — ферментиралата напитка все още не бе по вкуса и, но останалите Мамутои явно я харесваха. Реши, че и тя ще се научи да я харесва. Искаше да е една от тях, да прави това, което те правят, да харесва това, което те харесват. Изпи чашата. Талут веднага я напълни отново. — Айла, Талут ще ти каже кога да започнеш да раздаваш камъните. Удряй с всеки, за да се получи искра преди да го подадеш — инструктира я Мамут.
Тя кимна, погледа чашата в ръката си, изпи съдържанието и като разтърси глава от силното питие и я остави, за да вземе камъните.
— Сега Айла е част от Лъвския бивак — каза Талут, когато всички утихнаха, — но тя ще направи още един подарък. За всяко огнище ще има по един камък за запалване на огън. Нези поддържа огъня в Лъвското огнище. Айла ще и даде запалителния камък, за да го съхранява.
Айла се запъти към Нези и удари с железния пирит по кремъка, при което изскочи ярка искра, после и подаде камъка.
— Кой съхранява огъня в Лисичето огнище? — продължи Талут, а Диджи и Торнек задумкаха с кестените си инструменти.
— Аз. Ранек съхранява огъня в Лисичето огнище. Айла му занесе камък, от който също изтръгна искра.
Но когато му го подаде, той пошепна с тих, нежен глас:
— Лисичите кожи са по-меки и по-красиви от всички, които съм виждал досега. Ще ги държа на леглото си и ще си мисля за теб всяка нощ, когато усещам меката им ласка по голата си кожа — и той я докосна съвсем леко по лицето с опакото на ръката си, но тя почувства допира като удар.
Отдръпна се объркана, докато Талут питаше кой е пазителят на огъня в Огнището на Северния елен и трябваше два пъти да удари с камъка, за да предизвика искра за Трони. Фрали пое камъка, предназначен за Огнището на Жерава и когато дойде време Тюли да вземе своя и Айла да даде на Мамут един отломък за Огнището на Мамута, тя вече се чувстваше замаяна и с облекчение приседна край огъня, където и посочи Мамут.
Ефектът от биенето на барабаните се засилваше. Звукът беше успокояващ и същевременно призивен. Землянката бе полутъмна — единственото осветление идваше от малък огън, който гореше зад екрана. Тя дочу нечие дишане наблизо и се огледа, за да види откъде идва. До огъня беше приклекнал човек — а дали не беше лъв? Дишането се превърна в тихо ръмжене, почти, но не съвсем — за нейното чувствително ухо — като предупредителното ръмжене на пещерен лъв. Барабаните, към които се бе присъединил и вокал, подеха звука и го усилиха, придавайки му резонанс и дълбочина.