Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато дойде нейният ред да подумка по барабана от череп, музикалният инструмент на Диджи, тя бе ентусиазирано насърчавана и си припомни някои от ритмите на Клана. Бяха сложни, акцентирани, необикновени и интригуващи за ухото на Лъвския бивак. Ако Мамут имаше някакви съмнения относно произхода на Айла, спомените, предизвикани от нейното изпълнение, окончателно ги разсеяха.
Сетне Ранек стана и затанцува, пеейки закачлива песен изпълнена с намеци и двусмислия за Удоволствията от Подаръците, отправени към Айла. Тя предизвика широки усмивки и красноречиви погледи и подтекстът и беше така очевиден, че Айла се изчерви. Диджи и показа как да изтанцува и изпее сатиричния отговор, но накрая, където за финал се предвиждаше намек за приемане или отхвърляне на предложението, Айла спря. Не можеше да стори нито едното, нито другото. Тя не разбираше добре деликатните моменти в играта и макар да не възнамеряваше да насърчава Ранек, не и се искаше да оставя у него впечатлението, че не го харесва. Ранек се усмихна. Под прикритието на хумора тази песен често се използваше като лицеприятно средство за проверка дали интересът е взаимен. Не би го спрял дори твърд отказ, всяка друга по-слаба реакция бе обещаваща за него.
Айла бе замаяна от питието, от смеха и от вниманието, което и се оказваше. Всички искаха да я привлекат в своята компания, да разговарят с нея, да я слушат, да я прегърнат през раменете и да почувстват близостта и. Не си спомняше друг път да се е забавлявала така, да е изпитвала такава радост и топлота, или да е била толкова желана. А всеки път, като се обърнеше, виждаше една омайваща, сияйна усмивка и искрящи тъмни очи, впити в нея.
С напредването на нощта групата започна да намалява. Децата заспаха и бяха отнесени в леглата. По предложение на Айла Фрали си бе легнала рано, последвана скоро след това от цялото Огнище на Жерава. Трони, която се оплакваше от главоболие — тази вечер тя не се чувстваше добре — отиде в огнището си, за да накърми Хартал и заспа. Тогава и Джондалар се измъкна. Изпъна се на нара в очакване на Айла като не преставаше да я наблюдава.
Уимез бе станал необичайно словоохотлив след няколкото чаши боза, налети му от Талут — разказваше истории и отправяше закачливи забележки в началото към Айла, след това към Диджи и накрая към всички жени. Неочаквано това най-сетне събуди интереса на Тюли и тя започна да отвръща на задявките и шегите му. Даже го покани да прекара нощта с нея и Барзек в Огнището на Зубъра. След смъртта на Дарнев не бе споделяла леглото си с втори мъж.
Уимез реши, че не би било лошо да отстъпи огнището на Ранек, пък и да покаже, че не смята за неуместно желанието на една жена да предпочете двама мъже. Не беше сляп за това, което ставаше, макар да се съмняваше, че Ранек и Джондалар биха могли да постигнат някакво споразумение. При това тази вечер едрата жена изглеждаше особено привлекателна, а тя бе високо ценена като достойна водачка, която можеше да дари много висок статус. Кой можеше да каже какви промени би му бе приискало да осъществи, ако Ранек решеше да промени състава на Лисичето огнище?
Скоро след като тримата се насочиха към задната част на землянката, Талут подмами Нези за Лъвското Огнище. Диджи и Торнек се впуснаха в експерименти с инструментите си, забравяйки всички останали и на Айла и се стори, че чу някои от нейните ритми. После осъзна, че двамата с Ранек разговарят насаме и се почувства неловко.
— Струва ми се, че всички си легнаха — рече тя леко завалено.
Беше под въздействието на бозата и както стоеше се полюшваше напред-назад. Повечето лампи бяха угасени и огънят гореше със съвсем слаб пламък.
— Ами, може би и ние трябва да си легнем — отвърна той с усмивка.
Айла долови неизказаната покана в блесналите му очи и това и допадна, но не знаеше как да се справи със създалата е ситуация.
— Да, уморена съм — каза тя и тръгна към своя нар. Ранек я хвана за ръката и я задържа.
— Айла, не си отивай.
Усмивката му бе изчезнала, гласът му бе настойчив. Тя се обърна и в следващия миг бе в прегръдките му и устните му силно се впиха в нейните. Тя полуоотвори своите и неговата реакция беше светкавична. Целуваше я навсякъде, по устните, по шията, по врата. Ръцете му посегнаха към гърдите и, после се плъзнаха по хълбоците и, обхванаха венериният и хълм, сякаш я искаше цялата, веднага, наведнъж. През нея преминаха внезапни тръпки на възбуда. Той я притисна към себе си, тя усети допира на гореща твърда буца и внезапна топлина от самата нея между краката си.