Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла, искам те. Ела в моето легло — каза той с повелителна настойчивост.
Неочаквано тя отстъпи пред желанието му и го последва.
Цялата вечер Джондалар бе наблюдавал как жената, която обича, се смее, шегува и танцува със своя нов народ и колкото по-дълго се взираше, толкова повече се засилваше чувство му, че им е чужд. Най-много го дразнеше привлекателният мургав ваятел. Искаше му се да даде изблик на гнева си, да се намеси и да измъкне Айла, но сега това бе нейният дом, а тази нощ бе нощта на нейното осиновяване. Какво право имаше той да се меси в тяхното празненство? Можеше само да си даде вид, че приема това, което става, макар да не му е приятно, но се чувстваше нещастен и легна на нара с надеждата да потъне в забравата на съня, който упорито не идваше.
От тъмното си оградено спално пространство Джондалар видя как Ранек прегърна Айла и я поведе към леглото си. Не можеше да повярва на очите си. Как може да отива с друг мъж, когато той я чака? Досега не му се бе случвало жена да предпочете друг мъж, когато той я иска, а това бе жената, която обичаше! Искаше му се да скочи, да я изтръгне от ръцете на другия и да смачка с юмрук тази ухилена уста.
И тогава си представи изкъртени зъби и кръв, спомни си агонията на срама и прокудата. Та това дори не беше неговият народ. Положително щяха да го изгонят, а в мраза на степите, граничещи с ледниците, просто нямаше къде да се скрие. А как би могъл да отиде където и да е без своята Айла?
Но тя бе направила своя избор. Бе предпочела Ранек, а нейно право бе да избира, когото сама пожелае. Това, че Джондалар я чакаше, съвсем не означаваше, че е длъжна да отиде при него и тя не бе го сторила. Избра мъж от своя народ, Мамутои, който бе пял, танцувал и флиртувал с нея, с когото и тя се бе смяла и забавлявала. Можеше ли да я вини? Та малко ли пъти самият той бе предпочитал жената, с която се бе смял и забавлявал?
Но как можа тя да го направи? Та това е жената, която той обича! Как можа да предпочете другиго, когато той я обича? Джондалар изживяваше силно терзание и отчаяние, но какво можеше, да стори? Нищо, освен да преглътне горчивата ревност, която го задавяше и да гледа как жената, която обича, отива в леглото на друг мъж.
Мислите на Айла бяха разпокъсани, съзнанието и бе замъглено от отварата на Талут, пък и нямаше никакво съмнение, че Ранек я привлича, но не това бяха причините, поради които тя отиде с него. Щеше да го направи независимо от обстоятелствата. Тя бе отгледана и възпитана от Клана. Бяха я научили да се подчинява безпрекословно на всеки мъж, който и заповядаше, който и дадеше знак, че иска да се сношава с нея.
Ако някой мъж от Клана дадеше знак на някоя жена; от нея се очакваше да го обслужи, също, както когато му носеше храна или вода. Макар да се смяташе за проява на вежливост да помолиш за разрешение партньора на жената, от която искаш услугата, или мъжа, с когото тя е свързана, това не бе задължително, а и при всички случаи нямаше да ти бъде отказано. Редно бе партньорката на един мъж да му се подчинява, но той нямаше изключителни права върху нея. Връзката между мъжа и жената беше взаимно изгодна, другарска и често, след известно време, се появяваха признаци на взаимна привързаност, но беше немислимо да се демонстрира ревност или някакво друго силно чувство. Стопанката на даден мъж не ставаше по-малко негова, защото е направила малка услуга на някого другиго; това не намаляваше и любовта на стопанина към нейните деца. Той поемаше известна отговорност за тях — грижеше се за тях и ги обучаваше, но на лов ходеше, за да осигурява с храна целия клан, защото тя бе обща за всички.
Ранек беше дал на Айла това, което тя тълкуваше като „знак“ при Другите, повеля за задоволяване на сексуални потребности. Като при всяка добре възпитана жена от Клана, на нея и през ум не и мина да откаже. Погледна веднъж към своя нар, но не видя сините очи, пълни с изненада и болка. Ако ги беше забелязала, щеше да остане удивена.
Когато стигнаха до Лисичето огнище, страстта на Ранек бе все така силна, но сега, когато Айла бе вече на негова територия, се владееше повече, макар че още не можеше да го повярва. Седнаха на неговия нар. Тя забеляза белите кожи, които му бе подарила. Започна да развързва колана си, но Ранек я спря.
— Искам аз да те съблека, Айла. Мечтал съм за това и искам да стане така, както трябва — настоя Ранек.
Тя сви рамене в знак на съгласие. Вече беше забелязала, че Ранек се различава от Джондалар в някои отношения и това пробуди любопитството и. Не че преценяваше кой мъж е по-добър, просто отбелязваше различията. Известно време Ранек на сваляше поглед от нея.