Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Усети, че някой я гледа и се обърна. Недалеч от Лисичето огнище видя Ранек, който не сваляше поглед от нея. Усмихна и се и тя отвърна на усмивката му. Неочаквано видя, че Талут отново пълни чашата и. Ранек се приближи и също поднесе своята, за да бъде напълнена; Талут му наля и отново насочи вниманието си към обсъждането.
— Това не ти е интересно, нали? Я да отидем ей там, където свирят Диджи и Торнек — каза тихичко на ухото и Ранек.
— Мисля, не бива. Говорят за лов — каза Айла и се заслуша в сериозните разисквания, но беше изпуснала толкова много, че не можа да разбере докъде са стигнали, а те като че ли не забелязваха дали тя слуша или не.
— Нищо няма да изпуснеш. Ще ни го разправят по-късно. Я чуй това — каза той и спря за говори, за да долови тя пулсиращите музикални звуци, идващи от другия край на огнището. — Не ти ли се иска да видиш как Торнек го постига? Той наистина е много добър.
Айла се наклони по посока на звука, привлечена от ритмичния такт. Хвърли поглед на групата, крояща ловни планове, след това на Ранек и лицето и се озари от сияйна усмивка.
— Да, май че е по-добре да видя как свири Торнек! — каза тя, доволна от себе си.
Когато се изправиха, Ранек, който беше застанал близо до нея, я спря.
— Айла, трябва да спреш да се усмихваш — каза и той със сериозен и суров глас.
— Защо? — попита тя, много озадачена. Усмивката и се стопи и тя се зачуди какво лошо е сторила.
— Защото си толкова прекрасна, когато се усмихващ, че дъхът ми спира — каза Ранек съвсем сериозно, след което продължи: — а как ще мога да вървя с теб, ако нямам дъх?
Доловила комплимента, Айла се усмихна отново, сетне се изкикоти като си представи как той не може да си поеме дъх заради нейната усмивка. „Това, разбира се, беше шега“ — помисли си тя, макар че не беше съвсем сигурна, че той се шегува. Закрачиха към новия вход на Огнището на Мамута.
Джондалар проследи с поглед приближаващата двойка. Той се наслаждаваше на ритмите и мелодията, докато я чакаше, но не му стана приятно, когато видя, че тя се отправя към музикантите с Ранек. Усети как гърлото му се сви от ревност и диво му се прииска да удари мъжа, който се осмеляваше да задиря жената, която той обичаше. Но Ранек, колкото и да беше различен, си беше Мамутои и принадлежеше към Лъвския бивак. Джондалар беше само гост. Всички щяха да застанат на страната на своя човек, а той беше сам. Опита се да се овладее и да помисли трезво. Та Ранек и Айла просто вървяха заедно. Какво би могъл да възрази против това?
От самото начало бе изпитвал смесени чувства по отношение на нейното осиновяване. Искаше тя да принадлежи към някоя група хора, защото тя го искаше и признаваше, че така би била приета по-добре от неговия народ. Беше видял колко е щастлива, когато разменяха подаръците и се радваше за нея, но се чувстваше някак дистанциран от онова, което ставаше край него и повече от всякога се тревожеше, че тя може да не пожелае да замине с него. Чудеше се дали не трябваше да се съгласи и него да осиновят.
В началото се чувстваше съпричастен с осиновяването на Айла. Но сега се възприемаше като външен човек, дори спрямо Айла. Тя вече бе една от тях. Това беше нейната нощ, нейното празненство, нейното и на Лъвския бивак. Не и беше направил никакъв подарък и не беше получил дар от нея. Дори не беше му минало през ума, макар че сега съжаляваше. Но той нямаше какво да подари, нито на нея, нито на когото и да било. Беше пристигнал тук с празни ръце, а и не беше прекарал години в изработване и трупане на предмети. По време на пътешествията си беше научил много неща и беше натрупал много знания, но още не беше имал възможността да се възползва от придобитото. Единственото, което беше донесъл със себе си, беше Айла.
Със смръщено лице Джондалар наблюдаваше как тя се смее заедно с Ранек. Почувства се като неканен натрапник.
19
Когато обсъждането приключи, Талут наля по още малко от ферментиралата си напитка, направена от скорбялата на хвощ и различни други съставки, с които постоянно експериментираше. Веселието, в центъра, на което бяха Диджи и Торнек, стана още по-бурно. Те свиреха, а останалите пееха, ту всички заедно, ту поотделно. Някои подеха танц, който не бе така енергичен, както онзи, който Айла бе наблюдавала преди това навън; това бяха по-скоро фини, едва доловими движения на тялото на място, в такт с ритъма, често съпроводени с пеене.
Погледът на Айла често се спираше на Джондалар и тя забеляза, че той се държи някак настрана. На няколко пъти тя понечи да иде при него, но все ставаше нещо, което я възпрепятстваше. Имаше толкова много хора и всички се надпреварваха да ангажират вниманието и. Тя не се владееше напълно след питието на Талут и вниманието и можеше да бъде отвлечено лесно.