Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ранек — прошепна тя и протегна ръце, но пак се поколеба. Наложи се той да я подкани и тогава тя взе фигурката толкова внимателно, като че ли тя всеки момент можеше да се разпадне. — Та това е Уини! Сякаш взел Уини и направил малка! — възкликна тя като въртеше в ръцете си изящния, изваян от бивник кон, който не бе по-дълъг от седем-осем сантиметра. Скулптурката бе леко оцветена: кожата на животното бе обагрена с жълта охра, краката, твърдата грива и гръбнака до опашката — със стрити дървени въглища, за да съответстват на цвета на Уини. — Виж, малки уши, съвсем същи. И копита, и опашка. О, Ранек, как го постигна?
Ранек беше на седмото небе от щастие и я поздрави за осиновяването и с топла прегръдка. Нейната реакция бе точно такава, на каквато се бе надявал и дори бе сънувал и любовта в прикованите му върху нея очи бе така неприкрита, че Нези се просълзи. Тя погледна Джондалар и разбра, че той е забелязал чувствата му. На лицето му беше изписано силно терзание. Тя поклати разбиращо глава.
Когато размяната на подаръци приключи, Айла отиде с Диджи в Огнището на Зубъра, за да се преоблече в новия тоалет. Още откак Ранек се бе сдобил с чуждата риза, Диджи бе правила опити да постигне цвета и. Най-сетне бе почти успяла и от кремавата кожа бе ушила туника с остро деколте и къси ръкави, с подгъв във формата на буквата V и панталони в същия цвят, които се връзваха с плетени шнурове в ярки цветове, които бяха в тон с мотива на ризата. Прекараното на открито лято бе оставило дълбок тен върху кожата на Айла, русата и коса бе още повече просветляла и бе станала почти като цвета на лицевата кожа. Тоалетът и бе по мярка, сякаш бе ушит за нея.
С помощта на Диджи Айла отново постави на ръката си гривната на Мамут, после окачи ножа от Талут с червената кания и огърлицата от Нези, но когато младата жена-Мамутои и предложи да свали от врата си износената, захабена и безформена кожена кесийка, Айла решително отказа.
— Диджи, това мой амулет. Съхранява Дух на Пещерен лъв, на Клан, на мен. Малки частици, както резба на Ранек е малка Уини. Креб ми каза, че ако изгубя амулет, тотем не може да ме намери. Аз ще умра — опита се да обясни Айла.
Диджи се замисли за миг, загледана в Айла. Целият ефект на тоалета се губеше заради захабената кожена кесийка. Даже каишката през врата и беше оръфана, но това внезапно и даде една идея.
— Айла, какво правиш, когато се износи? Каишката май скоро ще се скъса — попита Диджи.
— Правя нова кесия, нова каишка.
— Значи не торбичката е важна, а това, което е вътре в нея, нали така?
— Да…
Диджи се огледа и изведнъж забеляза шивашката торбичка, която Крози беше подарила на Айла. Взе я, внимателно изсипа съдържанието и на нара и я подаде на Айла.
— Има ли някаква причина, поради която не можеш да използваш тази? Можем да я завържем на гердан от мъниста — един от тези в косата ти ще свърши отлична работа — и така ще можеш да я носиш на шията си.
Айла пое красиво украсената торбичка от Диджи, огледа я, после обви с ръка старата кожена кесийка и усети чувството на спокойствие, което амулета на Клана предизвикваше у нея. Но тя вече не беше от Клана. Не беше загубила тотема си. Духът на Пещерния лъв продължаваше да я закриля и знаците, които беше получила продължаваха да бъдат от значение, но сега вече тя бе Мамутои.
Когато Айла се върна в Огнището на Мамута, тя изглеждаше съвсем като жена-Мамутои, една красива, добре облечена жена-Мамутои с висок статус и очевидна стойност и във всички погледи се четеше одобрение на най-новата членка на Лъвския бивак. Но два чифта очи излъчваха и нещо повече от одобрение. От тъмните, смеещи се очи струеше любов и копнеж, в тях се криеше надежда, не по-слаба от мъката на други, невероятно сини очи.
Манув, с Нуви в скута си, сърдечно се усмихна на Айла, когато тя мина покрай него, запътила се да прибере останалите си дрехи. Тя просия в отговор на усмивката му. Така преливаше от радост и щастие, че едва се сдържаше. Беше Айла от Мамутоите и възнамеряваше да стори всичко, на което бе способна, за да бъде изцяло една от тях. Тогава зърна в гръб Джондалар, който разговаряше с Дануг и въодушевлението и се изпари. Нещо в позата му или в положението на раменете му, нещо на подсъзнателно ниво я накара да се спре. Джондалар не изглеждаше щастлив. Но какво би могла да направи тя сега?