Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Изведнъж лъвската фигура скочи със свиреп рев и по екрана премина силуета на лъв. Но почти моментално се вкамени, изненадана от непреднамерената реакция на Айла. Тя отправи предизвикателство към лъвската сянка с такова истинско и застрашително ръмжене, че повечето от присъстващите ахнаха. Силуетът възвърна лъвската си поза и отговори с успокояващо ръмжене на лъв, който се оттегля. Айла нададе победоносен рев, после започна да повтаря:
— Хък, хък, хък — звуците постепенно утихнаха сякаш лъвът се отдалечаваше.
Мамут вътрешно се усмихна. „Нейният лъв е така съвършен, че би заблудил и истинско животно“ — помисли си той, доволен, че тя спонтанно се бе включила в играта му. И самата Айла не знаеше защо постъпи така, макар че след първото си импровизирано предизвикателство и беше забавно да разговаря с Мамут като с лъв. Откакто Бебчо беше напуснал нейната долина не беше правила подобно нещо. Барабаните подеха и подсилиха сцената, а сега следваха силуета, който се движеше пъргаво по екрана. Айла бе достатъчно близо, за да види, че това е Мамут, но дори и тя се поддаде на внушението. Въпреки това се зачуди как обикновено скованият от артрит старец успява да се движи с такава лекота. Спомни си, че преди известно време го бе видяла да поглъща нещо и предположи, че може да е било силно болкоуспокояващо средство. На следващия ден вероятно щеше да страда след всичко това. Изведнъж Мамут изскочи иззад екрана и клекна до барабана си от мамутски череп. Задумка бързо по него, след това внезапно спря. Взе една чаша, която Айла не бе забелязала, отпи от нея и като се приближи я поднесе на младата жена. Без да му мисли много-много тя отпи мъничко, после още, макар че напитката имаше остър мускусен вкус и беше неприятна. Подтиквана от говорещите барабани, тя скоро започна да усеща действието и.
Пламъците, подскачащи зад екрана, създаваха илюзията, че нарисуваните върху него животни се движат. Те я доведоха до състояние на транс, тя съсредоточи цялото си внимание върху тях и само отдалеч чуваше гласовете на хората от бивака, който започнаха да напяват. Проплака бебе, но звукът сякаш идваше от някакъв друг свят, а тя бе изцяло погълната от странните стрелкащи се движения на животните върху екрана. Бяха почти като живи, а музиката на барабаните я изпълваше с тропота на копита, мученето на телета и тръбния зов на мамути.
И ето че тъмнината изчезна. Вместо нея се появи слънце, забулено в облаци, огряващо заснежена равнина. Там се бе сгушило малко стадо мускусни бикове, около което бушуваше снежна виелица. Когато се снижи, тя усети, че не е сама. С нея беше Мамут. Сцената се измести. Бурята бе отминала, но в степта като призрачни привидения се носеха виещи снежни вихрушки. Двамата с Мамут се отдалечиха от пустошта. Тогава Айла забеляза няколко бизона, застанали стоически откъм подветрената страна на тясна долина, опитвайки се да се скрият от вятъра. Тя се носеше напред, прелитайки над речната долина, която беше издълбала дълбоки оврази. Проследиха един приток, който се стесняваше напред в каньон с отвесни стени и тя видя познатата и пътечка нагоре по сухото русло, в което течеше вода само през дъждовния сезон.
След това се озова в тъмно пространство, над малък огън и хора, сгушили се около екран. Чу тих напев с непрестанно повтарящ се звук. Когато клепачите и трепнаха и тя отвори очи, Айла видя пред себе си замъглени лица и разпозна Нези, Талут и Джондалар, които я гледаха разтревожено.
— Добре ли си? — попита Джондалар на езика на Зеландониите.
— Да, да. Добре съм, Джондалар. Какво стана? Къде бях?
— Ами ти трябва да ми кажеш.
— Как се чувстваш? — попита Нези. — След такова преживяване Мамут обича да пие от този чай.
— Много съм добре — каза тя като седна и пое чашата. Наистина се чувстваше отлично. Малко уморена и замаяна, но добре.
— Айла, мисля, че този път не ти беше така страшно — каза Мамут, приближавайки се към нея.
Айла се усмихна.
— Не, не съм уплашена, но какво направихме ние?
— Ходихме да Търсим. Мислех, че си Търсачка. Затова си дъщеря на Огнището на Мамута — каза той. — Имаш и други естествени Таланти, Айла, но се нуждаеш от обучение. — Мамут видя, че тя се понамръщи. — Не се безпокой за това сега. Има време да го обмислиш по-късно.
Талут наля на Айла и на още няколко души допълнително от своето питие, докато Мамут им разказваше за Търсенето, къде са ходили, какво са намерили. Тя я изгълта — така не беше толкова неприятна — после се опита да слуша, но питието бързо я удари в главата. Стана разсеяна, видя че Диджи и Торнек още свирят на инструментите си, но така ритмично и призивно, че и се прииска да затанцува. Това и напомни за Женския танц на Клана и и беше много трудно да следи какво говори Мамут.