Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Уимез се приближи с предмет, увит в мека кожа. Тя го отвори и дъхът и спря. Беше великолепно острие за копие, като онези, на които така се бе възхитила. Проблясваше на светлината на огъня като шлифован скъпоценен камък и беше още по-ценно. Нейният подарък за него бе здрава подова рогозка от трева, на която да сяда, когато работи. Повечето от плетените кошници и рогозки на Айла бяха без цветни фигури, но през последната зима в пещерата си тя бе започнала да прави опити с различни треви, които имаха разнообразни естествени цветови окраски. В съчетание с нейните обичайни плетки се получи рогозка с фин, но ярко изразен модел на звездно небе. Тя остана много доволна, когато го завърши и когато подбираше подаръците, неговите лъчи, насочени от един център, и напомниха за красивите остриета на Уимез, а десенът на плетката намекваше за малките фини отломки, които той отцепваше. Чудеше се дали ще го забележи.
След като я разгледа, той и подари една от редките си усмивки.
— Прекрасна е. Напомня ми за произведенията на майката на Ранек. Тя владееше тъкането с треви повече от всеки друг. Би трябвало да я запазя, да я окача на стената, но вместо това ще я използвам. Ще седя на нея, когато работя. Ще ми помага в осъществяването на замисъла ми.
В приветствената му прегръдка нямаше и помен от сдържаният му маниер на говорене. Тя долови, че зад кротката фасада на Уимез се криеше дружелюбен, сърдечен и отзивчив човек.
Раздаването и приемането на подаръци не бе подчинено на някаква специална последователност или ред и Айла забеляза, че следващият, който чакаше край нара, за да бъде удостоен с нейното внимание, бе Ридаг. Тя седна до него и отвърна на горещата му прегръдка със същото пламенно притискане. Тогава той отвори дланта си и и подаде дълга кръгла тръбичка, куха кост от крак на птица, с изрязани върху нея отвори. Тя я взе и я повъртя я в ръце — не разбираше какво е предназначението и. Той си я взе, допря я до устните си и я наду. Чу се силно пронизително изсвирване. Айла опита и се засмя. Тогава тя му подари топла непромокаема качулка от лакомец, изработена в стила на Клана, но когато той я постави на главата си, Айла изпита силна мъка. Ридаг твърде много и напомняше за Дърк.
— Аз му дадох такава свирка, за да ме вика, когато му трябвам. Понякога не му стига дъх, за да изкрещи, но има достатъчно, за да свирне — обясни и Нези, — но тази я е направил сам.
Диджи я изненада с тоалета, който беше решила да облече същата вечер. Когато видя с какви очи го гледа Айла, Диджи реши да и го подари. Айла не можеше да продума — само се взираше в одеждата, докато очите и се насълзиха.
— Досега никога не съм имала толкова красива дреха! Сетне тя връчи на Диджи своя дар — една купчина кошници и няколко красиво изработени дървени съдове с различни размери, които биха могли да служат за чаши или за поднасяне на супа, че дори и за готвене и които тя би могла да използва в своето огнище, след като се събере с Бранаг. В област, където дървото се срещаше сравнително рядко и за кухненски съдове се използваха предимно кости и бивници, тези предмети бяха много специален подарък. И двете бяха много доволни и се прегърнаха сърдечно като сестри.
За да и покаже, че не му се свиди да и даде приличен подарък, Фребек и поднесе чифт ботуши от кожа с козина, високи до коленете, украсени и навити на масур в горната си част, а тя беше доволна, че е избрала за него една от най-хубавите си кожи на северен елен, убит през лятото. Косъмът и беше кух, всяка власинка представляваше миниатюрна тръбичка пълна с въздух, с което се създаваше естествена топлоизолация. От всички животински кожи това беше както най-топлото, така и най-лекото облекло, най-практично и удобно за студения зимен ловен сезон, поради което беше най-ценната материя. От парчетата, които му даде, можеше да се направи пълен комплект туника и панталони, които толкова много щяха да топлят, че през най-студения период щеше да му е необходима само една допълнителна връхна дреха и нямаше да пъшка под тежки одежди. Подобно на другите преди него, и той забеляза мекотата на обработените и кожи, но не каза нищо и приветствената му прегръдка беше строго официална.
Фрали подари на Айла ръкавици в тон с ботушите, а Айла дари бременната жена с разкошен дървен готварски съд, в който имаше кесия сушени листа.