Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че този чай ще ти хареса, Фрали — каза тя и я погледна право в очите, сякаш, за да наблегне на думите си. — Хубаво е сутрин да изпиваш по една чаша от него, когато се събудиш и, да кажем, още една преди сън. Ако ти хареса, ще ти дам още, когато този свърши.
Фрали кимна и я прегърна. Фребек ги изгледа подозрително, но Айла просто връчваше подарък, а той едва ли можеше да се оплаче заради дар, даден на Фрали от най-новата членка на Лъвския бивак, нали? Айла не беше напълно доволна от обстоятелствата. Би предпочела да лекува Фрали пряко и открито, но дискретното лечение беше по-добро, от липсата на каквато и да е помощ, а Фрали не искаше да се постави в положение, при което би изглеждало, че се опитва да избира между майка си и стопанина си.
Следващата беше Крози и тя кимна одобрително на Айла, после и подаде малка кожена торбичка, зашита отстрани и събрана отгоре. Беше боядисана в червено, с изящна украса от малки бивникови мъниста, избродирана в бяло с триъгълници, насочени надолу. По кръглия ръб на дъното и бяха разположени малки бели пера от жерав. Айла и се възхити, но тъй като не понечи да я отвори, Диджи я подкани да го стори. Вътре имаше влакна и конци от мамутска прежда, сухожилия, животинска козина и растителни влакна; всичките бяха грижливо навити на кръгове или на кокалчета. В шивашката торбичка имаше и остри ножчета и шила за рязане и пробиване. Айла се зарадва. Много и се искаше да изучи методите, които Мамутоите използваха при направата и украсата на дрехи.
Тя взе от нара си малък дървен съд с плътно затварящ се капак и го подаде на старицата. Когато Крози го отвори, тя погледна Айла с озадачено изражение. Беше пълна с чиста, мека лой — безвкусна, безцветна животинска мазнина, претопена в кипяща вода. Тя я помириса, усмихна се, но все още бе озадачена.
— Правя розова вода от венчелистчетата… смесвам с… други неща — започна да и обяснява Айла.
— Предполагам, че затова мирише така хубаво, но за какво служи тя? — попита Крози.
— За ръце, лице, лакти, ходила. Действа хубаво. Прави гладки — каза Айла и като гребна мъничко от лойта натри с нея горната част на сухата, набръчкана и попукана ръка на старицата. След като я втри, Крози докосна ръката си, после затвори очи и бавно опипа мястото, където кожата и бе станала по-гладка. Когато свадливата старица отвори очи, на Айла и се стори, че в тях има повече блясък, макар че не видя сълзи, но когато Крози я прегърна силно за добре дошла, тя усети, че тялото и трепери.
Всяка размяна на подаръци караше хората да очакват следващия дар с по-голямо нетърпение, а Айла изпитваше удоволствие и когато даваше и когато получаваше. Нейните подаръци бяха толкова необичайни за тях, колкото и техните за нея и за Айла бе еднакво приятно, че нейните дарове се приемат добре и че техните предизвикват у нея силен изблик на чувства. Никога не се бе чувствала толкова важна фигура и така желана, никога преди не бе приемана с такова гостоприемство. Ако си позволеше да мисли за това, имаше опасност от очите и да бликнат сълзи на радост.
Ранек се мъдреше на опашката, изчаквайки да се изчерпят останалите дарове. Искаше да бъде последен, та неговият подарък да не бъде объркан с останалите. Щеше му се неговият да е най-впечатляващ сред всичките тези специални и уникални подаръци. Айла вече преместваше нещата от нара, който бе все така запълнен като в началото, когато видя подаръка, който бе избрала за Ранек. Трябваше да се замисли за миг, за да осъзнае, че с него все още не са си разменили подаръци. Взе подаръка си и се обърна, за да го потърси. В същия миг пред нея блеснаха зъбите му и тя видя ироничната му усмивка.
— Остана ли някой забравен дар и за мен? — подразни я той.
Беше толкова близо, че тя ясно виждаше големите му черни зеници и за пръв път в тъмнокафявото на очите му — на дълбоките му, влажни и покоряващи тъмни очи — блещукаха слаби искрици, съсредоточаващи се в една точка. Тя долови излъчваща се от него топлина, която я смути.
— Не, а-а… не забравен… Ето — смутолеви тя като си спомни, че подаръкът е в ръцете и и го вдигна.
Той го погледна и очите му доволно блеснаха при вида на дебелите и пищни кожи от полярни лисици с белотата на зимата, които тя му подаде. Моментното му колебание и даде възможност да се овладее и когато той я погледна, в очите и играеше дяволита усмивка.
— Аз мисля, че ти забравя.
Той се усмихна широко не само на бързината, с която тя поде играта с шегите, но и защото това бе подходящо встъпление за връчването на подаръка му.
— Не. Не съм забравил. Заповядай — каза той и извади иззад гърба си предмета, който криеше. Тя погледна резбованото изделие от бивник, сгушено в ръцете му и почти не повярва на очите си. Дори когато той я освободи от белите кожи, които държеше в ръцете си, Айла пак не посегна да вземе подаръка. Не смееше да го докосне. После вдигна смаяния си поглед към него.