Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Извади тежък топ тъмна козина за Талут. Лицето му грейна в широка усмивка, когато разгъна мантията, направена от цяла бизонска кожа и я метна на гърба си. С плътната грива и дебелата на раменете кожа той изглеждаше още по-едър, което му се понрави. После забеляза начина, по който тя прилепваше към раменете му и се спускаше на меки гънки и се вгледа в меката и еластична вътрешност на наметалото.
— Нези! Я виж! — каза той. — Виждала ли си друг път толкова мек косъм на необработена бизонска кожа? И знаеш ли как топли. Няма да я прекрояваме на никаква друга дреха! Ще я нося просто така, както си е.
Айла се усмихна, зарадвана от неговото задоволство. Беше и приятно, че Талут хареса подаръка и. Застанал по-назад, Джондалар наблюдаваше сцената над няколко глави, които се трупаха пред него и също се радваше на реакцията на Талут. Беше я предугадил и изпитваше задоволство, че очакванията му се оправдаваха.
Нези нежно прегърна Айла и я окичи с огърлица от подбрани с вкус и подредени по големина спираловидни раковинки, внимателно разделени една от друга с грижливо нарязани с трион малки отрязъци твърди кухи кости от северна лисица, а отпред висеше кучешки зъб от голям пещерен лъв. Айла я пое и задържа, докато Трони я завързваше отзад на врата и, после я огледа и и се възхити, вдигна лъвския зъб и се зачуди как са могли да пробият дупката в основата му.
Айла вдигна завесата пред нара и извади една много голяма покрита кошница. Постави я в краката на Нези. Кошницата изглеждаше съвсем обикновена. Никоя от тревите, от които беше оплетена, не беше боядисана, страните и капакът и не бяха украсени от никакви геометрични фигурки или стилизирани птици и животни. Но като се вгледа внимателно, жената забеляза фината и шарка и изкусната и направа. Беше достатъчно непромокаема, за да се използва за готвене, реши тя.
Нези вдигна капака, за да я разгледа и целият бивак ахна от изненада. Кошницата, разделена на сектори с еластична брезова кора, беше пълна с храна. Имаше малки твърди ябълки, сладки и пикантни диви моркови, белени възлести корени от богати на скорбяла фъстъци, пресовани сушени череши, изсушени, но все още зелени пъпки от гергина, кръгъл и зелен млечен фий, изсушен заедно с шушулките, сушени гъби, сушени стръкове зелен лук и някакви непознати сушени листа и нарязани растения. Нези разгледа асортимента от растения и сърдечно и се усмихна. Това беше идеален подарък.
След това се приближи Тюли. Нейната прегръдка за добре дошла не бе лишена от нежност, но бе по-официална, а начинът, по който връчи подаръка си на Айла, макар и без предвзетост, беше издържан в духа на истинската церемониалност. Той бе малък съд с фина украса. Беше издялан от дърво и оформен като малка кутийка със заоблени ъгли. На нея бяха гравирани и изписани фигурки с риби. Кутията беше облепена с раковинки. Създаваше впечатление за вода, пълна с жива риба и подводни растения. Когато Айла вдигна капака, разбра предназначението на скъпоценната кутия. Тя бе пълна със сол.
Имаше известна представа за стойността на солта. Когато, като малка, живееше с Клана, чиято пещера бе разположена близо до Беранско море, приемаше солта като нещо обикновено. Получаваше се сравнително лесно, даже консервираха част от рибата с нея, но когато се придвижи навътре в материка и заживя в своята долина, тя не разполагаше с никаква сол и и трябваше доста време докато свикне с липсата и. А Лъвският бивак бе още по-далеч от морето. Солта и мидите трябваше да се пренасят на дълго разстояние и въпреки това Тюли и подари цяла кутия с нея. Това бе рядък и скъп подарък.
Айла изпитваше истинско страхопочитание, когато поднесе на водачката своя подарък и се надяваше, че Джондалар правилно бе преценил какво би било най-подходящо. Беше подбрала, необработена кожа на снежен леопард, който се бе опитал да грабне плячката от ръцете и през зимата, когато тя и Бебчо се учеха да ловуват заедно. Тогава тя просто искаше да го изплаши, но младият пещерен лъв имаше други намерения. Айла бе зашеметила възрастната, макар и дребна котка с камък, изстрелян от прашката и но когато и се стори, че ще се завърже битка, тя я довърши с друг камък.
Подаръкът бе явно неочакван и очите на Тюли издаваха задоволството и, но едва след като се поддаде на изкушението да метне на раменете си разкошната дебела зимна кожа, тя забеляза уникалното и качество, същото, което бе подчертал и Талут. От вътрешната страна тя бе невероятно мека. Обикновено обработените кожи с косъм биваха по-твърди от суровите. Поради естеството си, кожата с козина можеше да се обработва само от едната страна със скрепки, които се използваха, за да се разтегли и омекоти. И макар че по този начин се получаваше по-дълготрайна и по-здрава материя, отколкото кожите на Айла, които бяха обработени само с мазнина, методът на Мамутоите за запазване на кожите с косми не ги правеше така меки и еластични. Тюли беше по-силно впечатлена, отколкото очакваше и реши да разбере какъв е методът на Айла.