Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Да, разбира се. — Майсторката на маски се усмихна малко тъжно. Муун разбра какво означаваха тези маски за Зимата.

— Да, направила сте я така хубава. А тя ще дойде да ви вземе живота.

— Благодаря. — Жената отново се усмихна, този път с гордост. — Това е цената, която плаща всеки художник… всеки път, когато създава нещо, което се надява да остане след него.

— Сигурно — промърмори Муун.

— А сега, кажи ми, Лятно момиче, защо си дошла да питаш за Спаркс Даунтрейдър.

— Аз съм му братовчедка, казвам се Муун Даунтрейдър.

— Муун! — Майсторката на маски се намръщи. — Почакай, само една минутка почакай. — Тя отиде в друга стая и се върна, като носеше една странна лента за глава. — Той ми е разказвал толкова много за теб, за двамата. Ела до вратата, където мога да те видя по-добре с третото си око.

Муун се подчини. Жената я обърна с лице към светлината и постепенно придоби строг вид.

— Спаркс казваше, че си като нея… като нея… — Тя изведнъж като че ли потрепери.

— Като коя? — Муун с труд изрече думите през скованите си уста.

— Като Еъриенрод, като Снежната кралица. Но аз съм те виждала и друг път някъде, на друго място. — Тя вдигна ръка да опипа лицето на Муун с чувствителните си пръсти, без да задава повече въпроси. Муун влече навътре към една кръгла маса, оплескана с лепило. Тя и столът представляваха единствената мебелировка. — Къде съм те виждала, Муун? — На масата се появи незнайно откъде голяма сива котка и започна да души ръцете на Муун. Муун я погали по муцуната.

— Аз… аз не мисля, че сте ме виждали. — Муун седна в отговор на поканата на Фейт, отвори юмрук и постави червеното мънисто на масата.

Дъхът на Фейт спря.

— Да! Ти си сибила.

Муун тури ръце на гърлото си.

— Не…

— Твоят братовчед ми каза. Няма никой. — Фейт поклати глава успокоително. — Тайната ти е сигурна. И това означава, че мога да ти доверя моята. — Тя смъкна високата яка на нощницата си и показа своята шия.

Муун почувства как сиря дъхът й.

— Вие сте сибила, тук? Но как? Как се решавате? — Тя си спомни Данаукий Лу и белезите, които носеше като предупреждение.

— Аз имам много добре подбрана клиентела. — Фейт обърна настрани глава. — Може би е егоистично от моя страна, може би не правя всичко, което мога с моя дар… но аз чувствам, че тук по някакъв начин имат нужда от мен. Като… контакт, ако не за друго. — Ръцете й намериха върху масата едно останало перце. Тя го взе, завъртя го между пръстите си. Котката я наблюдаваше, свила назад уши. — Знаеш ли, аз имам странни идеи за сибилите. Възможно е да са абсурдни, но… — Тя сви рамене.

Муун се наведе напред.

— Искате да кажете, че може би има сибили на други светове, не само на този?

Перцето падна долу и котката се хвърли да го улови.

— Да! О-о, слава на боговете, и ти ли го почувства? — Фейт протегна ръка за потвърждение.

— Виждала съм! — Муун докосна ръката й. — Срещнах една сибила на друг свят. Навсякъде има сибили. Те са част от информационната мрежа, която старата империя ни е оставила, за да ни помогне. Хийгемъни разчита на нас.