Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Но от това изяснено положение произтичаше една сериозна последица, за която никой не бе помислил. Единствено Мери Грант, макар че слушаше да се разправя за миналото, гледаше към бъдещето. Пръв Джон Манглс забеляза, че тя е пребледняла и отчаяна, и отгатна мислите й.
— Мис Мери! Мис Мери! — извика той. — Вие плачете!
— Ти плачеш, дете мое? — каза леди Елена.
— Баща ми! Госпожо, баща ми! — отговори девойката.
Тя не можа да продължи. Но изведнъж на всички мина през ума една и съща мисъл. Те разбраха скръбта на мис Мери — защо плачеше и защо от устата й се изтръгна името на баща й.
Разкритието за измяната на Еъртън унищожаваше всяка надежда. За да заблуди Гленарван, каторжникът бе измислил корабокрушението. В разговора, подслушан от майора, каторжниците бяха ясно потвърдили това. Никога „Британия“ не се бе разбивала в подводните скали на Туфолд бей! Никога кракът на капитан Грант не бе стъпвал на австралийския материк!
За втори път невярното тълкуване на документа бе насочило търсачите на „Британия“ по лъжливи следи.
Поставени пред това положение и пред скръбта на двете деца, всички тягостно мълчаха. Кой впрочем би могъл да намери още обнадеждаващи думи? Робърт плачеше в прегръдките на сестра си, а Паганел мърмореше ядосано:
— Ах, злополучни документе! Можеш да се похвалиш, че си подложил на тежко изпитание мозъците на дванадесет честни хора!
И достойният географ беше така вбесен срещу себе си, че удряше челото си до смазване.
През това време Гленарван отиде при Мълреди и Уйлсън, които бяха на стража. В равнината, образувапа между края на гората и реката, цареше дълбоко мълчание. Големи неподвижни облаци бяха струпани на небесния свод. Посред тази атмосфера, затъпена в безчувствено мъртвило, и най-малкият шум би се чул много ясно, а нищо не се чуваше. Бен Джойс и шайката му навярно се бяха оттеглили на доста голямо разстояние, защото ятата птички, които подскачаха по ниските клони на дърветата, няколко кенгуру, които пасяха спокойно младите филизи, един чифт казуари, чиито доверчиви глави се подаваха през големите туфи храсталаци, доказваха, че наоколо нямаше човек, който да смущава тоя спокоен пущинак.
— От един час насам — запита Гленарван двамата моряци — нищо ли не сте видели или чули?
— Нищо, ваша светлост — отговори Уйлсън. — Каторжниците са сигурно много мили далеч оттук.
— Те вероятно са достатъчно силни, за да ни нападнат — добави Мълреди. — Бен Джойс е отишъл да събере подобни нему разбойници измежду негодниците, които скитат в подножието на Алпите.
— Възможно е, Мълреди — отговори Гленарван, — тия нехранимайковци са подлеци. Те знаят, че сме въоръжени, и то добре въоръжени. Може би чакат нощта, за да ни нападнат. Като започне да се свечерява, трябва да засилим нашата бдителност.
Ех, да можехме да напуснем тази блатиста равнина и да продължим към крайбрежието! Но придошлите води на реката ни преграждат пътя. Бих заплатил за сал, който да ни прехвърли на другия бряг, толкова, колкото е тежестта му в злато.
— Защо, ваша светлост — каза Уйлсън, — не ни заповядате да построим този сал? Дървета не ни липсват.
— Не, Уйлсън — отговори Гленарван. — Сноуи не е рекичка, а непроходим порой.
И този момент Джон Манглс, майорът и Паганел се приближиха към Гленарван. Те току-що бяха огледали реката. Придошлите от последните дъждове води се бяха покачили над обикновеното си равнище и образуваха стремително течение, подобно на американските бързеи. И дума не можеше да става да се спуснат в тия ревящи и пенещи се води, които влачеха камъни и се разбиваха в хиляди водовъртежи.
Джон Манглс заяви, че преминаването е невъзможно.
— Но — добави той — не трябва да стоим тук, без нищо да опитаме. Това, което искахме да направим преди измяната на Еъртън, сега е още по-наложително.
— За какво мислиш, Джон? — запита Гленарван.
— Мисля, че се нуждаем от помощ, и понеже не можем да стигнем до Туфолд бей, трябва да се отиде до Мелбърн. Остава ни един кон. Нека ваша светлост ми го даде и аз ще отида в Мелбърн.
— Но това е рискован опит, Джон — каза Гленарван. — Да оставим настрана опасностите на едно пътуване от двеста мили през непозната страна, но трябва да се има предвид, че пътеките и пътищата са сигурно пазени от съучастниците на Бен Джойс.
— Знам това, милорде, но знам също, че така не може да продължава. На Еъртън му трябваха осем дни, за да се върне с моряците от „Дънкан“. Аз ще бъда на брега на Сноуи само след шест дни. Е! Какво ще заповяда, ваша светлост?