Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Тогава заминете, Еъртън — каза Гленарван. — Изпълнете бързо поръчката и се върнете през Идън в лагера ни при Сноуи.
Очите на боцмана блеснаха от задоволство. Джон Манглс забеляза този блясък на задоволство и инстинктивно почувствува някакво недоверие спрямо Еъртън.
С помощта на двамата моряци боцманът започна да се стяга за път. Единият от моряците оседла коня му, а другият му приготви храна. През това време Гленарван написа писмото до Том Остин.
Той заповядваше на помощник-капитана на „Дънкан“ да тръгне незабавно за залива Туфолд, като му препоръчваше боцмана за човек, в когото може да има пълно доверие. След пристигането си в залива Том Остин трябваше да постави в разпореждане на Еъртън един отряд моряци.
Гленарван дописваше този пасаж от писмото си, когато Мак Набс, който го следеше с очи, запита с особен тон как пише името на Еъртън.
— Така, както се произнася — отвърна Гленарван.
— Това е грешка — отговори спокойно майорът. — То се произнася Еъртън, но се пише Бен Джойс!
Глава XX
ALAND! ZEALAND!
Произнасянето на името Бен Джойс падна като гръм. Еъртън се изправи бързо. В ръката си държеше револвер. Раздаде се изстрел. Гленарван падна, ударен от куршум. Отвън се чуха изстрели от пушка.
Джон Манглс и моряците, отначало изненадани, искаха да се хвърлят върху Бен Джойс. Но смелият каторжник бе вече изчезнал и догонил шайката си, разпръсната по покрайнината на гората.
Палатката не беше достатъчна закрила срещу куршумите. Трябваше да отстъпят. Гленарван, който беше леко ранен, се вдигна.
— В колата! В колата! — извика Джон Манглс и повлече със себе си леди Елена и Мери Грант, които скоро се намериха в бе-зопасност зад дебелите ритли.
Там Джон, майорът, Паганел и моряците сграбчиха карабините си и бяха готови да отговорят на каторжниците. Гленарван и Робърт се присъединиха към пътешественичките, а Олбинет се притече на помощ.
Всичко това се случи с бързината на светкавица. Джон Манглс наблюдаваше внимателно края на гората. С пристигането на Бен Джойс изстрелите спряха. След шумната престрелка настъпи дълбоко мълчание. Между клоните на дърветата се носеха още няколко облачета бял дим. Високите туфи гастролобиум бяха неподвижни. Нямаше никакъв признак за нападение.
Майорът и Джон Манглс отидоха да разузнаят положението до самите големи дървета. Нямаше никой. Виждаха се много следи и по земята димяха няколко полуизгорели заряди. Майорът като предпазлив човек ги загаси, защото трябваше само една искра, за да предизвика ужасен пожар в гора от изсъхнали дървета.
— Каторжниците са изчезнали — каза Джон Манглс.
— Да — отговори майорът, — и това ме безпокои. Бих предпочел да ги срещна лице с лице. По-добре тигър в равнина, отколкото змия под трева. Да обиколим храсталаците около колата.
Майорът и Джон претършуваха всичко наоколо. От края на гората до брега на Сноуи те не срещнаха нито един каторжник. Шайката на Бен Джойс сякаш бе излетяла като ято вредни птици. Това изчезване бе прекалено странно, за да не възбуди по-дозрения. Затова решиха да бъдат нащрек. Колата, истинска за-тънала крепост, се превърна в център на лагера. На стража стояха по двама души, които се сменяха всеки час.
Първата грижа на леди Елена и на Мери Грант бе да превържат раната на Гленарван. В момента когато съпругът й падна, ударен от куршума на Бен Джойс, леди Елена се втурна ужасена към лорда. Но после тази смела жена се овладя и отведе Гленарван до колата. Там заголиха рамото на ранения и майорът констатира, че куршумът, макар да беше разкъсал месото, не бе причинил никаква вътрешна повреда. Не бяха засегнати нито костта, нито мускулите. От раната течеше много кръв, но Гленарван можеше да движи пръстите на ръката си, което успокои приятелите му. След като го превързаха, той помоли повече да не се занимават с него и пристъпиха към обяснения.
Пътешествениците освен Мълреди и Уйлсън, които бяха на стража, се наместиха в колата кой както може и помолиха майора да им разясни случката.
Преди да започне разказа си, майорът постави леди Елена в течение на нещата, които тя не знаеше, т.е. за бягството на една група каторжници от Пърт, за появяването им в провинцията Виктория и за участието им в железопътната катастрофа. Той й показа купения в Сеймур брой на „Австралийски и Новозеландски вестник“ и добави, че полицията бе определила награда за главата на Бен Джойс, опасен разбойник, чиито осемнадесетмесечни престъпления му бяха създали лоша слава.