Децата на капитан Грант

— Кажете мнението си, драги Мак Набс — каза леди Елена. — От началото на разговора вие само слушате и сте твърде скъп на думи.

— Щом искате мнението ми — отговори майорът, — ще ви го кажа много откровено. Струва ми се, че думите на Еъртън са думи на човек разумен и предпазлив и затова аз поддържам предложението му.

Никой не очакваше този отговор, защото досега Мак Набс се бе противопоставял на всички предложения на Еъртън по този въпрос. Самият Еъртън бе изненадан и хвърли бърз поглед към майора. Паганел, леди Елена и моряците бяха твърде наклон-ни да подкрепят плана на боцмана, а сега след думите на Мак Набс те никак не се поколебаха да го сторят. Гленарван заяви, че предложението на Еъртън по принцип се приема.

— А сега, Джон — добави той, — не мислите ли и вие, че предпазливостта налага да постъпим така и да се установим на лагер тук, на брега на реката, докато се сдобием с превозни средства?

— Да — отговори Джон Манглс, — при условие че пратеникът ни успее да премине Сноуи, която ние не можем да преминем.

Погледнаха боцмана, който се усмихна като човек, уверен в себе си.

— Пратеникът няма защо да преминава реката — каза той.

— А! — възкликна Джон Манглс.

— Той чисто и просто ще отиде до пътя за Лъкноу, който ще го отведе право в Мелбърн.

— Двеста и петдесет мили пеша! — провикна се младият капитан.

— На кон — отвърна Еъртьн. — Нали ни остава един здрав кон. Разстоянието ще бъде изминато за четири дня. Прибавете още два дни за пътуването на „Дънкан“ до залива, двадесет и четири часа за връщане в лагера, значи след една седмица пратеникът ще бъде обратно тук заедно с хората от екипажа.

Майорът потвърждаваше с кимване на глава думите на Еъртън, нещо, което удивяваше Джон Манглс. Но предложението на боцмана бе одобрено от всички и не оставаше друго, освен да се изпълни този така добре обмислен план.

— Сега, приятели — каза Гленарван, — остава само да изберем нашия пратеник. Трябва да призная, че задачата му ще бъде трудна и опасна. Кой ще се жертвува за другарите си и ще отиде да занесе заповедите ми до Мелбърн?

Уйлсън, Мълреди, Джон Манглс, Паганел и дори Робърт пожелаха веднага да станат куриери. Джон настояваше най-много да му поверят тази мисия. Но Еъртън, който още нищо не беше отговорил, взе думата и каза:

— Ако ваша светлост разреши, ще отида аз, милорде. Познавам добре този край, а освен това неведнъж съм минавал през по-опасни области. Аз ще успея там, където друг ще пропадне. Ето защо в името на общия интерес настоявам аз да отида до Мелбърн. Вие ще ме препоръчате на вашия помощник-капитан и ви обещавам, че след шест дни „Дънкан“ ще бъде в залива Туфолд.

— Добре — отговори Гленарван. — Вие сте умен и смел, Еъртън, и ще успеете.

Нямаше съмнение, че боцманът беше най-подходящият за тази трудна мисия. Всички разбираха това и замълчаха. Джон Манглс направи едно последно възражение, като заяви, че присъствието на Еъртън е необходимо за намиране следите на „Британия“ или на Хари Грант. Но майорът забеляза, че експедицията ще остане да лагерува на брега на Сноуи до завръщането на Еъртън и че не става и дума да се предприемат важни издирвания без него, поради което отсъствието му няма да навреди по никакъв начин на интересите на капитана.