Децата на капитан Грант

— Вие сте достойна за пътешественика другарка, драга Елена — каза лорд Гленарван. — Но сигурни ли сме, че като стигнем на залива, ще намерим всичко, от което се нуждаем?

— В това няма никакво съмнение — отговори Паганел. — Идън е град, който съществува от доста години. Неговото пристанище навярно има редовни съобщения с Мелбърн. Аз дори предполагам, че на тридесет и пет мили оттук в градчето Деле-гейт, на границата на Виктория, ще можем да се снабдим с всичко необходимо и ще намерим превозни средства.

— А „Дънкан“? — запита Еъртън. — Не смятате ли за необходимо, милорде, да го повикате да дойде в залива?

— Какво мислите, Джон? — запита Гленарван.

— Мисля, че ваша светлост няма защо да бърза с този въпрос — отговори младият капитан, след като размисли. — Вие винаги можете да дадете заповед на Том Остин да дойде на брега.

— Разбира се — добави Паганел.

— Още повече че след четири или пет дни ще бъдем в Идън — допълни Джон Манглс.

— Четири или пет дни! — възрази Еъртън, като поклати глава. — Смятайте петнадесет или двадесет дни, капитане, ако не искате по-късно да съжалявате за грешката си.

— Петнадесет или двадесет дни, за да се изминат седемдесет и пет мили! — учуди се Гленарван.

— Най-малко, милорде. Ще трябва да се прекоси най-дивата част на провинцията Виктория, където, както казват скуотъри-те, всичко липсва. Тя се състои от равнини, покрити с шубраци, през които не са прокарани пътища. Няма никакви станции и трябва да се напредва със секира и факла в ръка. Повярвайте ми, няма да се върви много бързо.

Еъртън говореше уверено. Паганел, към когото се отправиха всички погледи, потвърди с глава думите на боцмана.

— Допускам тия мъчнотии — поде Джон Манглс, — но какво от това? Ваша светлост ще изпрати заповедта на „Дънкан“ след петнадесет дни.

— Ще добавя — каза Еъртън тогава, — че най-големите затруднения няма да дойдат от липсата на път. Трябва да се премине и реката Сноуи, а то значи, че по всяка вероятност ще трябва да чакаме спадането на водите.

— Да чакаме! — извика младият капитан. — Нима не може да се намери брод?

— Не вярвам — отговори Еъртън. — Тази сутрин търсих брод, откъдето да минем, но напразно. Рядкост е да се срещне такава буйна река, в този сезон това е фаталност, срещу която не мога да се боря.

— Нима е широка тази Сноуи? — запита леди Гленарван. — Широка и дълбока, госпожо — отговори Еъртън, — широка една миля и с много бързо течение. И добър плувец не би я прекосил без риск.

— Но тогава да построим лодка — провикна се Робърт, който нямаше ясна представа за нещата. — Ще отсечем едно дърво, ще го издълбаем, ще се качим вътре и хайде на път.

— Какво ще кажете, Еъртьн? — запита Гленарван.

— Ще кажа, милорде, че ако не получим отнякъде помощ, и след месец пак ще бъдем на брега на Сноуи!