Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Но по какъв начин Мак Набс бе познал Бен Джойс в лицето на боцмана Еъртън? Това беше тайната, която всички искаха да узнаят, и майорът започна обясненията си.
Още първия ден при срещата си с Еъртън Мак Набс изпитал инстинктивно недоверие към него. Две или три почти незначителни случки — размененият в Уймера ривър поглед между боцмана и подковача, колебанието на Еъртън да минава през градове и села, настояването му „Дънкан“ да дойде на брега, необяснимата смърт на поверените му животни, липсата на откровеност в обноските му, всички тия подробности, взети заедно, бяха възбудили подозренията на майора.
Все пак той не би бил в състояние да формулира конкретни обвинения срещу него, ако не бяха случилите се предната пощ събития.
През тази нощ Мак Набс, като пропълзял между високите туфи храсталаци, дошъл близо до съмнителните сенки, които забелязал на около половин миля от лагера. Фосфоресцентните растения хвърляли бледа светлина в тъмнината.
Трима души търсели по земята пресни следи. Между тях Мак Набс познал ковача от Блек пойнт. „Това са те“ — казал един от тях. „Да — отговорил друг, — ето детелинката на подковите. Ние ги следим още от Уймера. Всичките коне измряха. Отровата не е далече. Има достатъчно, за да извадиш от строя цяла кавалерия. Полезно растение е този гастролобиум!“
— После те млъкнаха — добави Мак Набс — и се отдалечиха. Това, което чух, не беше достатъчно и затова ги проследих. Скоро разговорът започна отново: „Ловък човек е Бен Джойс — каза ковачът. — Славен боцман с неговата измислица за корабокрушепието! Ако планът му успее, ние всички ще забогатеем! Дяволският му Еъртън! Наричай го Бен Джойс, той заслужава това име.“ — В този момент негодниците излязоха от гората. Аз узнах това, което ме интересуваше, и се върнах в лагера, убеден, че колкото и това да не се харесва на Паганел, не всички каторжници се поправят в Австралия.
Майорът млъкна.
Другарите му мълчаха и размишляваха.
— Значи така — каза Гленарван с побледняло от гняв лице. — Еъртън ни довлече дотук, за да ни ограби и убие!
— Да — отговори майорът.
— И още от Уймера шайката му върви по следите ни и дебне удобния момент за това?
— Да.
— Но в такъв случай този негодник не е моряк от „Британия“? Той сигурно е откраднал името Еъртън и договора за по-постъпване на борда?
Всички погледнаха Мак Набс, който сигурно си беше задавал този въпрос.
— Ето — отговори той с обичайния си спокоен глас — кое е положителното в тази тъмна история. Според мене, този човек се нарича действително Еъртън. Бен Джойс е разбойническото му име. Безспорно е също така, че той познава Хари Грант и че е бил боцман на „Британия“. Тези факти, доказани вече от подробностите, които ни разказа Еъртън, се потвърждават и от думите на каторжниците, които ви предадох. Затова да не се увличаме в безполезни предложения, а да счетем за сигурно, че Бен Джойс е Еъртън, както Еъртън е Бен Джойс, т.е. че един моряк от „Британия“ се е превърнал в предводител на шайка каторжници.
Обясненията на Мак Набе бяха приети без възражения.
— А сега — отговори Гленарван — ще ми кажете ли как и защо боцманът на Хари Грант се намира в Австралия?
— Как? Не знам — отговори Мак Набс, — а и самата полиция заявява, че не знае повече от мене по този въпрос. Защо?
Невъзможно ми е да го кажа. Тук има нещо загадъчно, което бъ-дещето ще изясни.
— Полицията не знае дори, че Еъртън и Бен Джойс са едно и също лице — каза Джон Манглс.
— Имате право, Джон — отговори майорът, — а това обсто-ятелство би улеснило значително нейните издирвания.
— И така — каза леди Елена — този нещастник се е промък-нал и чифлика на Пади О’Мур с престъпни намерения?
— Няма съмнение в това — отговори Мак Набс. — Той подготвяше някакво престъпление срещу ирландеца, когато му се представи по-удобен случай. Една случайност го събра с нас. Той чу разказа на Гленарван, историята на корабокрушението и понеже е смел, реши веднага да извлече полза от това. Експедицията бе решена. В Уймера той влезе във връзка с един от своите хора, ковача от Блек пойнт, и нареди да оставяме следи по нашия път. Шайката му ни е следвала. Едно отровно растение му позволи да убие постепенно воловете и конете ни. След това, като настъпи удобният момент, той ни накара да затънем в блатата на Сноуи и ни предаде в ръцете на каторжниците, които предвожда той.
За Бен Джойс бе казано всичко. Майорът възстанови миналото му и негодникът се очерта такъв, какъвто беше — един решителен и опасен престъпник. Намеренията му бяха ясни и налагаха на Гленарван крайна предпазливост. За щастие разбуденият разбойник е по-безопасен, отколкото предателят.