Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Моята майка е израсла на Свещения остров и ме научи да обичам старите обичаи. Готов съм да дам всичко, за да спечеля милостта на Авалон.
— Дори и живота си? — Елен пристъпи напред. Вортимер отново преглътна, но кимна. Старата жена се изкиска сухо. — Може и да поискаме един ден кръвта ти, но няма да е днес…
Сега бе ред на Вивиан.
— Аз не искам от теб кръвта ти — каза тя тихо, — а душата ти.
Той се извърна към нея и я загледа с горящи очи — Вивиан имаше чувството, че погледът му пронизва воала пред лицето й.
— Тя ти принадлежи… — той притвори очи и допълни — … и винаги ти е принадлежала. Спомням си… Спомням си, че съм принасял такава жертва и преди.
— Ти трябва да пожертваш и духа, и тялото си — каза твърдо Ана. — Ако си готов за истинска саможертва, предложи тялото си на Богинята тук, на олтара.
Вортимер смъкна бялата туника и легна съвсем гол, потръпваш от студ, на студения камък.
„Мисли, че ще го убием, въпреки моите думи“, каза си Вивиан. Сега отново й се стори съвсем млад — предполагаше, че е най-много година-две по-възрастен от нея.
Елен и Нектан застанаха от северната и южната страна на олтара. Вивиан зае мястото си на изток, а Талиезин — на запад. Върховната жрица отстъпи към края на кръга и започна да танцува, тананикайки тихичко. Ту влизаше, ту излизаше от кръга, но през цялото време се движеше в посоката на слънцето. Един път, два пъти, три пъти изплете Ана кръга, и когато минаваше покрай нея, Вивиан чувстваше как собственото й съзнание се издига, напуска тялото й и вижда как бледо сияние се спуска над камъните и изпълва въздуха в храма. Когато свърши ритуалния танц, Ана се върна в центъра.
Вивиан се изправи в целия си ръст. С краката си бе стъпила здраво на земята, а ръцете си бе протегнала към небето. Въздухът се изпълни с мирис на ябълков цвят, докато девицата призоваваше пазителите на Източните двери с техните древни, тайни имена.
Прозвуча гласът на старата Елен и топлината на юга слезе в кръга; мелодичният глас на Талиезин призова Пазителите на запада. Вивиан се почувства понесена от мощната вълна на прииждащата Сила. Едва когато прозвуча заклинанието на Нектан към пазителите на Севера, тя усети че отново стъпва на земята. Но този каменен кръг, в който се върна, не беше вече напълно в действителния свят. Дори Вортимер вече не трепереше — въздухът бе станал много по-топъл.
Ана извади запушалката на шишенцето, което висеше на колана й. Мирисът на благовонно масло натежа в топлия въздух. Елен сипа малко от маслото на пръстите си и се наведе, за да бележи стъпалата на Вортимер с печата на Силата.
— Обвързвам те с тази свещена земя — шепнеше тя. — Жив или мъртъв, ти й принадлежиш.
Върховната жрица взе на свой ред маслото и плъзна ръка по фалоса му. Той се изчерви, защото членът се втвърди под пръстите й.
— Нейно е семето на живота, което носиш. Посвети цялата си сила, за да й служиш всеотдайно.
Ана предаде шишенцето на Вивиан, която се наведе, за да изпише третия печат на челото му. Изведнъж пред очите й заплуваха спомени от друг живот — лицето на русокос мъж с очи, сини като морето, и друг, съвсем млад, с дракони, татуирани по ръцете му.
— Нейни са всички твои мечти и стремежи, нетленният ти дух, който посвещавам на Нея… — прошепна тя и сама се учуди, като чу гласа си — никога не бе звучал така нежно и мелодично. Дали го бе обичала и преди — в някой друг живот? Тя повдигна воала си, наведе се над него и го целуна по устните. За миг видя Богинята в целия блясък на красотата й, отразена в неговите зеници.
Отстъпи и застана до майка си и Елен в краката на легналия на олтара принц. Когато трите се хванаха за ръце, тя почувства замайване и моментна паника, защото долови изместването на световете — същността й също се изменяше. Вивиан започна да трепери — бе виждала това отстрани, но никога не й се бе случвало да бъде част от магията.
Същността й бе заместена от Другата, която живееше едновременно в трите фигури, застанали в каменния кръг, но не се съдържаше в тях. Тя обхващаше целия свят. Тя съзнаваше другите лица на Тройната си същност и знаеше, че те са Едно — говореше с устните на три жени, но Един бе гласът, който долиташе до мъжа на олтара.
— Ти, който търсиш Богинята и мислиш, че съзнаваш желанията си — знай едно — аз никога няма да бъде такава, каквато си очаквал — ще бъда винаги нещо по-различно и нещо повече…
Вортимер се бе изправил и бе коленичил върху олтара. Колко безпомощен й се стори сега!
— Напрягаш слух, за да чуеш гласа ми, но не знаеш, че моят глас е тишината; копнееш за любовта ми, но когато я получиш, ще опознаеш страха; молиш се за победа, но ще осъзнаеш властта ми едва в поражението… Сега, когато чу тези истини, все още ли си готов да принесеш жертвата? Ще ми посветиш ли живота си?