Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Ана се усмихна иронично.
— Не се самоуспокоявай с мисълта, че защитавам дъщеря си. Жриците ще ти кажат, че не съм й давала никакви предимства, и знаеш, че бих я убила със собствените си ръце, ако се осмели да опорочи мистериите. Но какъв смисъл би имало да съчинява всичко това, след като нямаше никой, който да я изслуша. Била е съвсем сама при езерото, докато приятелката й забелязала, че не се е върнала за вечеря и тръгнала да я търси. Когато ме повикаха, тя все още беше в дълбок транс, а мисля, ще се съгласиш, че никой не може по-добре от мен да различи истинския пророчески транс от фалшивия.
— Дълбок транс — повтори Талиезин. — Но нейното обучение изобщо не е започнало!
— Така е. А при това бяха необходими всичките ми сили и способности, за да успея да я върна.
— Продължи ли да я разпитваш, след като я върна в съзнание? — попита бардът.
— Когато Богинята прати толкова внезапно и силно видение, то трябва да бъде прието. Не се осмелихме да отхвърлим предупреждението — каза Повелителката, подтискайки собственото си безпокойство. — Така или иначе, тя вече бе престъпила забраната. Единственото, което можехме да сторим, бе да се опитаме да разберем колкото е възможно повече, и после да се погрижим за момичето…
— Ще се оправи ли? — попита тревожно Талиезин. Лицето му бе станало пепеляво. Ана се намръщи. Не бе предполагала, че се е привързал дотолкова към малката.
— Вивиан спи. Не мисля, че имаш основания за безпокойство — жилава е по наследство — отбеляза тя сухо. — Когато се събуди, ще я боли цялото тяло, но ако изобщо си спомня нещо, то ще е като полузабравен кошмарен сън.
Нектан се покашля.
— Това е добре. Но ако видението й е вярно, какво трябва да предприемем ние?
— Аз вече направих най-належащото — пратих вестоносец при Вортигерн. Сега е още ранно лято, а момичето е видяло ниви, готови за жътва. Ако получи предупреждението навреме, може би ще съумее да се подготви…
— Да, ако се вслуша в него — отбеляза скептично Юлия, една от по-възрастните жрици. — Но онази саксонска вещица, която го води за… — като видя изражението на Ана, Юлия млъкна незабавно.
— Дори Вортигерн да събере цялата си конница и да тръгне срещу Хенгист, няма да има никаква полза — намеси се Талиезин. — Варварите са прекалено много. Какви, казваш, бяха думите, които извикала накрая Вивиан?
— „Орлите отлетяха завинаги. Идва Белият дракон, който ще разкъса земята…“ — прошепна Ана, треперейки.
— Това е нещастието, от което се бояхме — каза с мъка Таленос, един от по-младите друиди, — страшната съдба, която се молехме да ни отмине!
— И какво предлагате да сторим, освен да хленчим и да се бием в гърдите по примера на християните? — сопна се Ана. Нещастието идеше — дори по-страшно от това, което бе споменал Таленос. Припомни си ужаса в очите на Вивиан. Откак бе чула пророческите й думи, стомахът й се бе свил и не можеше да приеме троха храна. Но не биваше останалите да разберат, че почти се е поболяла от страх.
— Какво да правим? — повтори най-старата жрица Елен. — Авалон е бил откъснат от външния свят, за да служи за убежище; пътят към него е пазен в тайна още от времето на Каразий. Ще трябва да изчакаме, докато прегори огънят. Поне тук ще сме на сигурно място… — другите я изгледаха с презрение и тя млъкна смутено.
— Да се молим на Богинята за помощ — предложи Юлия.
— Това не е достатъчно — поклати глава Талиезин. — Ако кралят е неспособен или няма желание да се пожертва за своя народ, тогава този, който носи титлата Мерлин Британски, трябва да даде живота си, за да спаси земята.
— Но ние нямаме… — започна Нектан и млъкна. Червендалестите му бузи пребледняха до неузнаваемост. Ана, независимо че сърцето й се бе свило, защото знаеше какво ще предложи Талиезин, не можа да не изпита горчиво злорадство пред явния страх на стария жрец, че някой може да очаква от него той да се принесе в жертва.
— … нямаме Мерлин — довърши вместо него Талиезин. — Не сме имали жрец, който да е носил тази титла още от времето, когато римляните нахлули за първи път в Британия — тогава последният Мерлин загинал, за да може Карактак17 да продължи да води съпротивата срещу нашествениците.
— Мерлин е един от избраните — светъл дух, който е отказал да излезе от сферата на нашия свят, за да може да бди над нас — каза Нектан, като се облегна обратно на пейката. — Ако се въплъти отново в човешки образ, това само ще го принизи. Можем да се обърнем към него с молба за напътствие, но нямаме право да го молим да слезе отново сред простосмъртните.
17
Карактак (Карактакус) — един от водачите на бунта на британските племена срещу римляните 61 г. сл.Хр. — Б.пр.