Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Искаш ли да поспиш? — попита Роуан. — Да знаеш, изглеждаш тъй, като че ли са те били с тояги.
— Точно така се чувствам и ми се иска да поспя, но се страхувам, че ще сънувам кошмари.
Очите на Роуан блеснаха любопитно, тя се наведе към Вивиан и зашепна:
— В Голямата зала казаха само, че ти се е случила някаква неприятност. Какво стана всъщност? Какво видя?
Вивиан я изгледа и потръпна. Дори само въпросът на момичето извика в съзнанието й ужасяващи картини. Пред вратата се чуха гласове и Роуан се дръпна. Вивиан си отдъхна облекчена, защото завесата на вратата се вдигна и в стаята влезе Повелителката на Авалон.
— Виждам, че са се погрижили за теб — отбеляза Ана хладно. Роуан се поклони набързо и изчезна.
— Благодаря ти… за това, че ме върна — произнесе с усилие Вивиан. Възцари се неловко мълчание, но Вивиан имаше чувството, че страните на майка й станаха по-розови, отколкото бяха на влизане.
— Аз… Мен не ме бива много за майка — каза Ана със запъване. — Предполагам, че така е и по-добре, защото трябва да поставям задълженията си на Върховна жрица пред майчинския си дълг. Дори да не ти бях майка, а само Върховна жрица, пак щях да сторя същото. Но се радвам, че се възстановяваш така бързо.
Вивиан примигна. Не беше кой знае какво — в никакъв случай не се покриваше с представите й от детските мечти за думите, които би й казала майка й когато се видят отново. Но днес Ана се бе държала по-мило с нея, отколкото през тези почти две години, откак бе на Авалон. Дали си струваше да отиде по-далеч?
— Наистина се чувствам по-добре, но ме е страх да заспя отново… Ако Талиезин ми посвири на арфата, може би няма да сънувам страшни сънища.
Майка й явно се ядоса, но като че ли някаква мисъл прекоси неочаквано съзнанието й и тя кимна.
Когато по-късно вечерта бардът дойде и седна до леглото й, той също изглеждаше уморен и напрегнат. Вивиан започна да го разпитва какво се е случило, но той само се усмихваше и отговаряше, че е понесла достатъчно неприятности за един ден и че няма намерение да я обременява със своите. А в музиката, която изтръгваше от струните на арфата, нямаше и следа от тъга; и когато Вивиан заспа, сънят й бе дълбок, изцелителен, без сънища.
Събитията през следващата година доказаха пророческите способности на Вивиан. Това я издигна в очите на жриците, но тя с радост би понасяла вместо това презрението им, защото новините, които започнаха да пристигат след жътва, наистина потвърждаваха предсказанията й, което ще рече, че бяха ужасни. Хенгист Саксонеца, под предлог, че Вортигерн не му е платил, както е било договорено, връхлетя с огън и меч върху британските градове. За няколко кратки месеца бяха опустошени Юга и Изтока. Цялата западна част на страната бе залята от бежанци.
Макар и многобройни, саксонските орди не бяха в състояние да окупират целия остров. Хенгист държеше Кантиум; из териториите на триновентите, на север от река Тамесис, върлуваха източните сакси; а техните съюзници, англите, държаха в ноктите си земите на исените. На други места мародерите периодично нападаха и се оттегляха. Но британците така и не се връщаха обратно по домовете си — от какво биха преживявали, след като вече нямаше пазари, където да продават стоките и плода на земята си? Завоюваните земи бяха като рана, отворена в тялото на Британия — местата наоколо бяха безчувствени още преди треската да бе достигнала до тях.
Малко по на запад животът продължаваше да тече както обикновено — единствената разлика бе нарастващият страх. На отделения от външния свят Авалон жриците не можеха да се радват особено на сигурността си. Нерядко дребните обитатели на блатата откриваха по някой бежанец, заблудил се наоколо. Християните намираха подслон при монасите на Инис Уитрин, другите идваха на Авалон.
Самодържецът, макар и женен за саксонка, не стоеше със скръстени ръце. Започнаха да пристигат известия, че Вортигерн е успял да запази Лондиниум, как синовете му пътуват из страната и се опитват да съберат опълчение и да си възвърнат отнетите земи, че призовават хората от незасегнатата част на Британия да им се притекат на помощ с войски и припаси.
През пролетта на следващата година, когато Вивиан бе навършила седемнадесет години, един обитател на блатата донесе забележителна новина. Пристигнал бе синът на британския самодържец, за да се обърне с молба за помощ към Авалон.