Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Стрейндж погледна замислен към капитан Макферсън.

— Не — каза накрая, — но ще ви бъда благодарен, милорд, ако ми го заемете — заедно с картата — за час-два.

Известно време Стрейндж и капитан Макферсън се взираха в картата, след което магьосникът се върна при лорд Уелингтън и каза, че ще отнеме твърде много време на всеки войник от армията да му пораснат крила, но съвсем няма да отнеме време да се премести реката, това ще свърши ли работа?

— В момента реката тече на юг и после завива на север — каза Стрейндж. — Ако в тази си част течеше на север вместо на юг и тук завиваше на юг, тогава, както виждате, ние щяхме да бъдем на северния бряг, а французите — на южния.

— О! — възкликна Негова светлост. — Много добре.

Новото местоположение на реката така стъписа французите, че няколко френски роти, на които беше заповядано да се придвижат на север, тръгнаха в погрешна посока, защото бяха убедени, че ако се отдалечават от реката, вървят на север. Никой повече не видя тези роти и всички предположиха, че са убити от испански партизани.

По-късно лорд Уелингтън весело каза на генерал Чиптън, че няма нищо по-изморително за войниците и конете от постоянното придвижване насам-натам и че за в бъдеще според него ще е по-добре те да стоят на едно място, докато мистър Стрейндж мести Испания като килим под краката им.

Междувременно испанският Регентски съвет в Кадис доста се разтревожи от този развой на събитията и започна да се чуди дали когато най-после страната им се освободи от французите, ще могат да я познаят. Регентите се оплакаха на външния секретар (което много хора сметнаха за черна неблагодарност). Външният секретар убеди Стрейндж да напише писмо до Регентския съвет, в което да обещае, че след войната ще върне реката на предишното й място, както и „всичко друго, което лорд Уелингтън поиска да бъде преместено в хода на войната“. Сред многото неща, които Стрейндж премести, бяха: горичка с маслинови дървета и пинии в Навара78, град Памплона79 и две църкви в град Сен Жан дьо Люз във Франция80.

На 6 април 1814 година император Наполеон Бонапарт абдикира. Казват, че когато лорд Уелингтън научил, затанцувал от радост. Когато чу новината, Стрейндж се разсмя с цяло гърло, а после изведнъж спря и промърмори:

— Мили Боже! Какво ще става с нас сега?

По онова време всички сметнаха, че тази загадъчна забележка се отнася до армията, но след това няколко души се запитаха дали всъщност той не е имал предвид себе си и другия магьосник.

Картата на Европа трябваше да се пречертае: границите на новите царства на Бонапарт бяха премахнати и на тяхно място се върнаха старите, някои крале бяха детронирани, други — възкачени на троновете си. Народите на Европа се поздравяваха за окончателната победа над Великия узурпатор. Но за британците войната изведнъж като че ли придоби съвсем друг смисъл: тя направи Великобритания най-великата сила в света. В Лондон мистър Норел със задоволство слушаше всички да говорят как магията — неговата и на мистър Стрейндж — е изиграла решаваща роля за постигането на този резултат.