Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
При предишното си посещение тук сладостните аромати на различни вкусотии бяха изпълнили устата му със слюнка. Сега от дима, издигащ се над готварските огнища, му се повдигаше. Дали не беше поради факта, че сетивата му вече са по-изтънчени? Каза си, че в Двореца би могъл да си поръча по-изискано блюдо. Мисълта не разпали апетита му. Не беше гладен, само уморен.
Едва държеше очите си отворени. Продължаваше да се влачи напред през импровизираните улички сред сергиите на пазара. Целта му бе платото, извисяващо се високо над тях. Мешката на гърба му сякаш бе пълна с камъни. Сигурно от някоя магия на блатната вещица — може би му е направила заклинание. Вероятно още щом е разбрала, че Оба идва към къщата и, е сложила в надениците си магически тежести. При мисълта за надениците стомахът му се преобърна.
Тъкмо вдигна поглед, за огледа блестящия на слънчевите лъчи Дворец, и някой се блъсна в него, изтръгвайки от дробовете му глух стон. Оба се канеше да изрита натрапника от пътя си, когато прегънатата на две опърпана фигура изруга. Кловис.
Преди Оба да е успял да го сграбчи, онзи отскочи встрани и се гмурна под двама възрастни мъже, преминаващи в другата посока. Оба беше плътно зад него, но тъй като бе доста по-едър, само разбута мъжете. Двамата паднаха на земята, Оба се запрепъва през тях, опитвайки се да запази равновесие, и се спусна след крадеца. Кловис спря. Огледа се първо наляво, после надясно. Оба не пропусна шанса си и се хвърли върху грабителя си, но онзи бе пъргав и дребен и се шмугна в първата странична уличка, измъквайки се на косъм от протегнатите към него ръце. Оба се просна по лице на земята, в ръката му остана само парче от ръкава на Кловис.
С мъка се изправи на крака, за да види как джебчията прелита над огън, където група хора печеха дълги шишове с набучени парчета месо на тях. Миг по-късно се изгуби сред двор с коне. Уж гърбушко, а бяга по-бързо от вятъра. Но Оба беше едър и силен, при това достатъчно бърз. Винаги се бе гордял с леката си стъпка. Огънят, хората, конете — не изпускаше жертвата си нито за миг.
Животните изцвилиха недоволно на внезапното човешко присъствие. Няколко по-уплашени се дръпнаха назад, опънаха въжетата, с които бяха вързани, вдигнаха се на задни крака. Пазачът им, изригнал във вулкан от ругатни, които Оба нито чуваше, нито възприемаше, изскочи пред него, но в следващия миг излетя от пътя, пернат от мощната ръка на разгорещения преследвач. И други коне отстъпиха назад. Оба хвърчеше след крадеца.
Не че му трябваха пари. Вече бе достатъчно богат. Имаше повече злато, отколкото би могъл да похарчи през целия си живот — дори да не е кой знае колко пестелив. Но не беше въпросът в парите. А в престъплението, в предателството. Оба беше платил на човека, беше му се доверил, а онзи го бе измамил.
По-лошо, беше го направил на глупак. Майка му все повтаряше, че е глупак. Все го обиждаше, наричаше го Оба Говедото. Оба не смяташе да позволи на никого повече да го взема за глупак. Нямаше да допусне изкуфялата му майка да се окаже права.
Триумфалното завръщане на Оба с претъпкани кесии с пари нямаше нищо общо с Кловис. Единственият виновник за това бе самият Оба. Тъкмо когато си мислеше, че отново е на дъното на бедността, успя да намери съкровище, което му се полагаше поради не една и две причини, най-вече, защото си го заслужи с онова дълго и изтощително пътуване до дома на подлата Алтея, която на свой ред го измами и не му даде нужните отговори.
Кловис предварително бе скроил план, искаше да остави Оба сам в блатото, обричайки го на смърт. Оцеляването на Оба нямаше нищо общо с крадеца. Всъщност, като се замисли човек, не само крадец, но и убиец. Убиец. Народът на Д’Хара ще дължи на Оба Рал дълбока благодарност. Оба Рал ще ги отърве от гадното подло създание.
Кловис свърна покрай една сергия, отрупана с изделия от овчи рога. Оба, който беше далеч по-тежък, се опита да завие след него, но се подхлъзна на конска фъшкия. С неимоверни усилия и голяма доза практика успя да се задържи на крака. Беше живял дълги години в подобни условия, бе мъкнал тежки товари през дълбока до глезените тор, беше се грижил за животни и беше тичал презглава, за да откликне на виковете на майка си. Беше се справял във всякакво време, включително и на лед.
Дългогодишната практика му помогна да вземе завой, непосилен за който и да било друг с неговите килограми и ръст. Успя, при това тъй безпроблемно и плавно, че дребният крадец остана изумен. Кловис се обърна, предварително ухилен подигравателно в очакване да види преследвача си пльоснат в калта, но вместо това фиксира носещото се с пълна сила туловище на Оба.