Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Ренайле почна да развива сребърната капачка на мастилницата.
— Не с бележка — сопна се Чанел. — Иди и им го кажи лично. Марш!
Ренайле врътна капачката, поклони се почти успоредно на пода, бързо опря връхчетата на пръстите си до сърцето си и с помръкнало лице промълви:
— Както заповядате.
И се затича бързо натам, откъдето бе дошла, с кутийката за писане под мишница.
Елейн — все още се мъчеше да надвие желанието си да зашлеви Чанел и в същото време да се разплаче — потръпна. Не за първи път жените от Морския народ стъпваха в „Сребърния лебед“, нито за втори или за трети, но винаги досега бяха молили, не бяха настоявали. В момента в хана бяха отседнали девет Сестри — броят се менеше, тъй като Сестрите влизаха и излизаха от града, когато решат, а според мълвата в града имаше и други Айез Седай — и тя се тревожеше, че нито една не се беше появила в двореца. Беше стояла настрана от „Лебеда“ — знаеше колко иска Елайда да се докопа до нея, но не и кого поддържат Сестрите в хана или дали изобщо поддъжат някоя; със Сарейта и Кареане си бяха държали устите затворени като миди — но все пак беше очаквала някоя от тях да се отбие в двореца, поне за да разбере какво стои зад претенциите на Морския народ. Защо в Кемлин имаше толкова много Айез Седай, след като самият Тар Балон беше под обсада? Самата тя бе първият отговор, който й идваше наум, и това още повече укрепваше решимостта й да отбягва всяка Сестра, за която не знаеше лично, че е поддръжница на Егвийн. Но това нямаше да попречи да се разпространи вестта за сделката, сключена за помощ в използването на Купата на ветровете, както и за цената, която Кулата се бе задължила да плати срещу тази помощ. Огън да я гори, тази вест щеше да е като цял фургон, пълен с фойерверки и гръмнал отведнъж, когато станеше известна сред Айез Седай. Какво ти фургон? Десет фургона!
Докато гледаше подтичващата Ренайле, се постара да овладее чувствата си. И да вложи в тона си някакво подобие на вежливост.
— Според мен доста добре се справя с промяната, предвид обстоятелствата.
Чанел изпуфтя пренебрежително.
— Би трябвало. Всяка Ветроловка знае, че ще се издига и ще пада многократно, преди тялото й да бъде върнато на солта. — Извърна глава към другата от Морския народ и в гласа й се прокрадна злорадство, когато продължи, като че ли на себе си: — От доста високо падна и не би трябвало да се изненадва, че ще се натърти здраво, след катопремаза толкова пръсти, докато беше… — Затвори уста, обърна се рязко и изгледа с яд Елейн, Биргит, Авиенда и Рийни, даже и гвардейките, да не би някоя да дръзне да подхвърли нещо.
Елейн благоразумно си замълча, както и всички други, слава на Светлината. Колкото до самата нея, смяташе, че е овладяла нервите си напълно, потиснала беше желанието да се разреве, а и не искаше да каже нещо, което да накара Чанел да се развика и да развали цялата работа. Впрочем, след като чу това, не можеше и да измисли какво да каже. Съмняваше се, че при Ата-ан Миере е обичайно да отмъщаваш на човек, който според теб е злоупотребил с положението си над теб. Макар че беше съвсем човешко.
Ветроловката я изгледа намръщено от глава до пети.
— Мокра си — рече тя, все едно че чак сега го забеляза. — Много е лошо да стоиш дълго мокра в твоето положение. Трябва веднага да се преоблечеш.
Елейн отметна глава и изкрещя с все сила, вой на чиста ярост и гняв. Крещя, докато дробовете й не се изпразниха, и задиша задъхано.
В последвалата тишина всички се бяха вторачили в нея стъписа-ни. Авиенда бе започнала да се смее толкова силно, че трябваше да се подпре на един гоблен с конни ловци, нападащи паднал леопард. С едната си ръка беше притиснала корема си, все едно че я бяха заболели ребрата. По връзката също протече смях — смях! — въпреки че лицето на Биргит си остана гладко като на Сестра.
— Трябва да Отпътувам за Тийр — измърмори Чанел след миг, обърна се и си тръгна без повече думи или жест на учтивост. Рийни и Реане приклекнаха, без да я погледнат в очите, извиниха се с много работа и се отвяха набързо.
Елейн зяпна Биргит и Авиенда поред.
— Само някоя да е казала една дума…
Биргит изписа на лицето си такава невинност, че беше осезаемо фалшива, а по връзката протече такава веселост, че Елейн едва се сдържа да не се разсмее. Авиенда само се разсмя още по-силно.