Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Другата беше Ренайле дин Калон, бивша Ветроловка на Надзорни-цата на корабите, със сини ленени панталони и червена блуза, стегната със син пояс с не толкова пищен възел. Двете носеха дълги бели траурни шалове заради Неста дин Реас, но явно Ренайле бе почувствала по-остро смъртта на Неста. Носеше резбована дървена кутийка за писане с мастилничка в единия ъгъл и лист хартия с няколко надраскани реда отгоре. Бели кичури в черната й коса скриваха шестте златни обеци в ушите й, много по-тънки кръгчета от осемте, които носеше, преди да научи за съдбата на Неста, а златната почетна верижка през смуглата й лява буза изглеждаше гола с единствения медальон, указващ името на клана й. Според обичая на Морския народ смъртта на Неста означаваше ново начало за Ренайле, с ранг не по-висок от този на жена, издигната от чирачка, от деня, в който тя самата се бе отказала от всички почести. Лицето й продължаваше да излъчва достойнство, макар и вече много смирено, след като играеше ролята на секретарка на Чанел.
— Тръгнала съм да… — почна Елейн, но Чанел властно я прекъсна:
— Какви вести имате за Талаан? И за Мерилил. Опитвате ли се изобщо да ги намерите?
Елейн вдиша дълбоко. Да вика на Чанел никога не вършеше работа. Жената беше повече от готова да ти отвърне с викове и много рядко беше склонна да се вслуша в здравия разум. Нямаше да се забърка в поредната надпревара в надвикване. Слугите, които се плъзгаха от двете им страни, не се спираха за поклони и реверанси — усещаха настроението, — но хвърляха мрачни погледи към жените от Морския народ. Това беше приятно, въпреки че не биваше да е така. Колкото и да бяха досадни, Ветроловките все пак бяха гостенки, със сделката или без нея. Чанел неведнъж се беше оплаквала от мудните слуги и хладната вода за баня. И това беше приятно. Все пак трябваше да съхрани достойнството си — и възпитанието.
— Новините са същите като вчера — отвърна тя с умерен тон. Е постара се поне тонът да е умерен. И да се бяха прокраднали остри нотки, Ветроловките трябваше да се примирят с това. — Същите като предишната неделя, и още по-предишната. Разпитали сме във всеки хан в Кемлин. Вашата чирачка я няма никаква. Мерилил я няма никаква. Изглежда, са успели да се измъкнат от града. — Градската стража беше предупредена да гледат за жена от Морския народ с татуирани ръце, но нямаше да спрат излизаща от града Айез Седай нито пък жена с нея. Наемниците пък щяха да пуснат всеки, който им подмушнеше няколко монети. — А сега, ако ме извините, тръгнала съм да…
— Това никак не е добре. — Гласът на Чанел бе толкова разпален, че кожа можеше да опърли. — Вие, Айез Седай, сте се лепнали една за друга като стриди. Мерилил отвлече Талаан и смятам, че я криете. Уверявам ви, че ще ги издирим и когато ги намерим, Мерилил ще бъде наказана сурово, преди да бъде пратена на корабите да си изпълни своята част от сделката.
— Вие май се забравяте — каза Биргит. Гласът й бе кротък, лицето — спокойно, но връзката се загърчи от яд. Стискаше с две ръце пръта на лъка пред себе си, за да не размаха юмруци. — Или ще оттеглите обвиненията си, или ще пострадате. — Май не се владееше толкова, колкото изглеждаше. Човек не можеше да се държи така с Ветролов-ки. Бяха властни жени сред своя народ и бяха навикнали да се налагат. Но Биргит не се поколеба. — Според сключената от Зайда сделка вие сте под властта на лейди Елейн. И под моята власт. Всяко издирване, което правите, ще се прави, когато не сте нужни. И освен ако нещо много не съм се объркала, точно в този момент трябваше да сте в Тийр и да докарате тук фургоните със зърно и осолено говеждо. Много строго ви съветвам незабавно да Оптътувате там, иначе самата вие можете да понаучите нещо за наказанието. — О, човек изобщо не можеше да се държи така с Ветроловки!
— Не — намеси се Елейн също тъй разгорещено като Чанел, за своя собствена изненада. — Претърсвайте, щом желаете, Чанел. Вие и всички Ветроловки. Претърсете целия Кемлин. А след като не успеете да намерите Талаан или Мерилил, ще ми се извините затова, че ме нарекохте лъжкиня. — Така де, наистина я беше нарекла лъжкиня. Почти. Изпита непреодолимо желание да зашлеви Чанел. Приискай се да… Светлина, ядът й и този на Биргит се подхранваха взаимно! Помъчи се панически да го потисне, преди да е избухнал в открит гняв, но това доведе само до внезапен копнеж да се разплаче и трябваше да го потисна също толкова панически. Чанел се стегна и се навъси.
— Ще претендирате, че не сме изпълнили задълженията си по сделката? Повече от месец се трудихме като юнги в трюма. Няма да ни отрежете, без да сте изпълнили своята част. Ренайле, на Айез Седай в „Сребърния лебед“ трябва да се каже — да се каже, забележи! — че трябва да предадат Мерилил и Талаан, инак лично ще заплатят онова, което дължи Бялата кула. Не могат да платят всичко, но може да започнат.