Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Ръцете на мъжа се разтрепериха, в това брат Правда беше сигурен и без да свежда поглед към тях. Търговецът пребледня и неволно задъвка долната си устна, по челото му изби ледена пот.
— Да не си посмял да се приближиш! — нареди той с цялата смелост, на която беше способен.
Монахът спря.
— Можеш ли да ме убиеш? — попита той, а устните му се изкривиха в жестока усмивка. — Това ли искаш?
— Искам само да защитя онова, което ми принадлежи — отвърна търговецът.
— Аз не съм ти враг.
Едрият мъж го изгледа невярващо.
— Помислих те за друг — спокойно обясни брат Правда и като му обърна гръб, затвори вратата толкова плътно, колкото разкривената й каса позволяваше.
Докато го правеше, забеляза скупчилите се в преддверието слуги и се усмихна насмешливо.
— Преследвам един опасен беглец — обясни той с обезоръжаваща усмивка, когато отново се обърна към търговеца. — Беглец, който използва магията на камъните. Не вярвах, че друг, освен него, я владее толкова добре.
— Винаги съм готов да помогна на братята от Сейнт Прешъс — заяви едрият мъж и най-сетне свали арбалета, при което монахът едва успя да прикрие ехидната си усмивка.
— Сейнт Мер’Абел — поправи го той. — Прекосих цял Хонс-де-Беер и този път наистина вярвах, че жизненоважната ми мисия е към своя край. Прости грубото ми нахлуване — абат Маркварт ще възстанови всички причинени от мен щети, разбира се.
Търговецът, чието лице се проясни при споменаването на абата, само махна с ръка.
— Как я кара старият Маркварт? — попита той дружески и брат Правда отново трябваше да стисне зъби, за да не избухне — как смееше този жалък окаяник да говори за абата на Сейнт Мер’Абел по този начин, сякаш му бе равен!
Очевидно си бе имал вземане-даване с него (откъде иначе можеше да се сдобие с толкова могъщ камък), ала брат Правда познаваше естеството на отношенията между монасите и външния свят много по-добре, отколкото търговците. Абат Маркварт никога не отказваше да приеме парите им, ала не и в замяна на своето уважение.
— Дали не мога да ти помогна в търсенето? — предложи едрият мъж, после се плесна през челото. — Ама къде са ми обноските! Казвам се Фоло Досиндиен, Доси за приятелите ми. И за стария Маркварт, разбира се! Сигурно си гладен и жаден след целия този път?
И като вдигна ръка, накани се да повика някой слуга; брат Правда обаче го спря.
— Нямам нужда от нищо.
— Нищо, освен малко помощ в издирването, нали? — пошегува се търговецът.
Монахът го изгледа заинтригувано. Човекът пред него имаше поне един могъщ камък, най-вероятно хематит. А с него, отлично знаеше той, можеха да се правят много неща.
— Търся един монах от Ордена — обясни той. — Известен като „лудия монах“.
Търговецът сви рамене — прякорът очевидно не му говореше нищо.
— В Палмарис ли е?
— Най-малкото е минал оттук. Преди не повече от две седмици.
Търговецът приседна зад писалището си и се замисли.
— Ако пътува из Хонс-де-Беер като изгнаник, сигурно е отседнал някъде из бедняшките квартали край пристанището — предположи той накрая и вдигна очи към гостенина си. — Палмарис е голям град.
Брат Правда го гледаше без да мигне.
— Аз ти казах името си — напомни му търговецът.
— Аз нямам име — студено заяви монахът и в стаята отново се възцари напрежение.
Доси се покашля:
— Е, да — рече. Ще ми се да можех да помогна повече на един от хората на Маркварт.
Брат Правда присви заплашително очи — никак не му харесваше как някакъв глупак се опитва да поеме контрола над случващото се и над него самия, като говори толкова фамилиарно за игумена на манастира.
— Обаче има едно място — прошепна едрият мъж изведнъж и затворнически се приведе към гостенина си, — където човек може да потърси отговори. Отговори на всички въпроси в целия свят!
— Ала не и преди да сме похапнали — добави той след малко и отново се облегна назад. — Ще те нагостя така, както никой в Палмарис не може, та като се върнеш в Сейнт Мер’Абел да кажеш на Маркварт някоя добра дума за стария му приятел.
Брат Правда остави търговеца да стори, каквото е намислил и много скоро установи, че хвалбите му изобщо не са били пресилени. Слугите — мъжът, когото монахът беше повалил в преддверието и три жени (едната от тях — безспорно много красива) — носеха ястие след ястие, всичките приготвени от най-крехко месо и най-сладки плодове. Сочно агнешко и дебели парчета вкусно еленско месо, залети с гъст, кафяв сос и с много гъби; портокали, чийто сладък сок потичаше по ръцете в мига, в който започнеха да ги белят, както и огромни, жълти пъпеши, каквито монахът не бе виждал досега и които бяха по-сладки от всичко, което беше вкусвал някога.