Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Мъртъв ли е? — уплашено попита Джейсън.
— А трябва ли? — сопна се брат Правда.
Възрастният мъж примигна стреснато, после поклати глава.
— Къде ми е възпитанието! — извини се той и се отдръпна, за да пусне гостенина да влезе.
Монахът се възползва от поканата, свел глава, за да прикрие жестоката си усмивка.
— Просто реших, че посещение на човек от Ордена трябва да е свързано с него — обясни Джейсън. — И понеже не е лично Авелин…
— Къде е той? — грубо го прекъсна брат Правда и старецът усети как изтръпва от ледения му тон.
— Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен. Не е ли в манастира?
— Знаеш ли за дългото му пътуване? — продължи да разпитва монахът все така рязко.
Джейсън поклати глава — объркването му беше явно и съвсем искрено:
— За последен път го видях през есента на лето Господне осемстотин и шестнайсето, когато го предадох на грижите на Абеликанската църква, в ръцете на Бог.
Брат Правда усети, че му вярва, но това само още повече го разлюти. Беше се надявал да изкопчи това-онова от Джейсън Десбрис, поне намек за пътя, по който можеше да е поел синът му, та да приключи с мръсната си задача бързо и лесно. Ала Авелин очевидно не се бе върнал вкъщи или поне не се бе свързал с баща си и сега монахът не знаеше как да постъпи. Дали трябваше да убие стареца, та върнеше ли се Авелин след време, да не разбере, че някой е по петите му? Или щеше да бъде по-добре да разсее подозренията на Джейсън, като измисли някаква благовидна причина за посещението си?
Не, това беше невъзможно, осъзна той още щом си го помисли — ако някога Авелин си дойдеше у дома и научеше, че някой от манастира е идвал у тях, веднага щеше да се досети, че са търсили информация за него. От друга страна, разправеше ли се със стареца сега, местните власти щяха да го бележат като убиец и навярно щяха да го преследват.
Оставаше му още един изход.
— Опасявам се, че нося лоши новини — рече той с цялата убедителност, на която беше способен (а тя съвсем не беше много). — Синът ти наистина е мъртъв.
Джейсън тежко се облегна на масата, състарен сякаш с двайсет години.
— Падна от стената — продължи брат Правда. — В залива Вси светии. Така и не открихме тялото му.
— Тогава защо идваш тук и разпитваш къде е? — остро попита някой и в стаята нахлу едър мъж, навярно с около десетина години по-голям от Авелин.
В тъмнокафявите му очи гореше ярост, ала брат Правда се престори, че не го забелязва. Цялото му внимание остана насочено към Джейсън — на всяка цена трябваше да прикрие истината за предишните си въпроси.
— Авелин се отправи на най-дългото пътуване — тихо рече той и духовният смисъл, който уж вложи в думите си, като че ли поуспокои разгневения Тенегрид, брата на Авелин.
— Той е вече при Бог — довърши умиротворително, ала Тенегрид се изпречи пред него и го изгледа заплашително:
— Нали каза, че така и не сте открили тялото му?
— Прекалено високо е — спокойно обясни монахът, скръстил ръце пред себе си.
Широките ръкави на одеждите ги скриваха, та Тенегрид не можеше да види стиснатите му юмруци.
— Махай се оттук! — заповяда братът на Авелин. — Махай се, вестителю на злото, който идва, за да ни измъчва с празните си въпроси, преди да каже истината!
Очевидно бе, че този гневен изблик е просто отдушник на много по-силно чувство и съвсем не е насочен към монаха. Тенегрид бе дълбоко наранен — както от гледката на страдащия си баща, така и от вестта за смъртта на брат си. Брат Правда добре разбираше това, ала в гърдите му нямаше и зрънце жал.
Въпреки това, злият монах може би щеше да остави нещата така, ако Тенегрид не бе допуснал фатална грешка.
— Върви си! — повтори братът на Авелин и като го сграбчи за рамото, побутна го към вратата.
По-бързо отколкото човешкото око бе в състояние да види, юмрукът на брат Правда се стрелна и се стовари върху гърлото на Тенегрид. Изненаданият мъж политна назад, опита да се подпре на някакъв стол, но не успя да се задържи и се строполи на земята.
Винаги готов да убива, жестокият монах трябваше да впрегне цялата си воля, за да се обърне и да си тръгне. Изгаряше от желание да излее едва сдържаната си ярост върху брата на омразния Авелин, да му откъсне главата пред очите на родния му баща, а после бавно и мъчително да умъртви и Джейсън. Това обаче би било неразумно и най-вероятно би затруднило неимоверно изпълнението на същинската му задача — да залови мерзкия предател.
— Аз и братята от Сейнт Мер’Абел искрено съжаляваме за загубата ви — увери той Джейсън.
Възрастният човек премести невярващ поглед от сина си, който все още лежеше на земята, попипвайки раненото си гърло, към монаха, който излезе от къщата, без да каже нищо повече.