Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Оставаше още една възможност… и тя никак не му се нравеше. Имаше само един начин да провери, затова той прескочи портата и се озова в предния двор, тих като котка. За щастие, там имаше високи храсти и гъст жив плет, така че можеше да се добере до вратата на къщата, без да рискува някой да го забележи.
Не бе направил и няколко крачки, когато до ушите му достигна свирепо ръмжене.
Миг по-късно видя и самото куче — едър, черно-кафяв звяр с масивна глава и огромна паст, пълна с остри, бели зъби. Животното се поколеба само за секунда, после яростно се хвърли срещу него, злобно оголило зъби.
Монахът приклекна и като подви крака под себе си, застина в готовност, без да сваля поглед от бързо приближаващия се звяр. Животното вече бе на сантиметри от него и тъкмо се канеше да го захапе за гърлото, когато брат Правда скочи във въздуха, с крака присвити до тялото.
Кучето рязко спря, ала устремът му беше прекалено голям, за да успее да смени посоката на нападението си, затова нямаше какво да стори, когато монахът се стовари върху него, ритайки с все сила.
Злощастното животно рухна на земята с жално скимтене, после замлъкна и остана да лежи напълно неподвижно, с прекършен гръбнак и пробити дробове.
Спокоен, че вече няма кой да издаде присъствието му, брат Правда се насочи към къщата. Реши да не се церемони много-много, затова отиде до вратата и потропа силно с месинговото чукало, поредната скъпа вещ, издялана във формата на подигравателно ухилено лице.
Вдигна крак още щом видя бравата да се завърта и в мига, в който вратата започна да се отваря, изрита я с все сила, запращайки нищо неподозиращия прислужник на земята.
— Господарят ти? — попита рязко, ала слугата, прекалено изплашен, за да отговори, само избъбри нещо неразбираемо.
— Господарят ти? — повтори монахът и като го сграбчи за яката, го вдигна във въздуха.
— Не се чувства добре — едва успя да смотолеви прислужникът.
Брат Правда го зашлеви през лицето, после го стисна за гърлото толкова силно, че ужасеният мъж веднага разбра — непознатият нямаше да се поколебае да му изтръгне гръкляна с голи ръце. Разтреперан, той посочи някаква врата в другия край на преддверието.
Брат Правда прекоси помещението, влачейки злощастния прислужник със себе си. Когато стигна до вратата обаче, му се наложи да го пусне, почувствал магическите вибрации, които долитаха от съседната стая… вибрации, разбра той веднага, насочени към него.
Бързо извади слънчевия камък и задейства защитните му сили. Атаката беше сравнително силна, макар да очакваше повече от могъщия Авелин. Все пак, слънчевият камък бе изключително мощен, а, защитата, която даваше бе по-пълна от тази на далеч по-често използвания хризоберил, простичък, ала непробиваем щит срещу всяка магия. Само след миг, брат Правда беше обгърнат от жълтеникаво сияние и вълните, прииждащи иззад вратата, вече не можеха да му навредят.
С разкривено от омраза лице, той стовари тежкия си ботуш върху вратата, тя обаче не се отвори. Рита я отново и отново, докато най-сетне дървото поддаде и разкри човека от другата страна — едър, пищно облечен мъж, застанал до солидно дъбово писалище и стиснал арбалет в ръце.
— Имаш само един изстрел — спокойно заяви монахът и влезе в стаята, впил поглед в лицето на търговеца. — Един-единствен изстрел, а не успееш ли да ме убиеш с него, обречен си на бавна и мъчителна смърт.